О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

гр. София, 02.02.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 2033 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. № 69143/30.11.2021 г. жалбоподателят-ищец по делото К. Н. К. моли съда да измени постановеното по делото определение № 60753/19.11.2021 г. в частта му за разноските за касационното производство, които са възложени в негова тежест, като намали същите до минималния размер на адвокатското възнаграждение от 1 310 лв., определен съгласно Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. Молителят прави възражение и излага съображения, че присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер 8 000 лв., са прекомерни.

О. З. кооперация (ЗК) „Съгласие“ в писмения си отговор с вх. № 566/19.01.2022 г. излага становище и съображения за неоснователност на молбата.

Молбата е процесуално допустима.

Същата е подадена в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молителят не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо той да е представил списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл. 248, във вр. с чл. 80, изр. 2 от ГПК. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, е също своевременно. Ответната кооперация е направила своето искане за присъждането на тези разноски и е представила доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-касатор. Поради това последният не би могъл да направи искане за намаляване на разноските, преди обявяването на постановеното в закрито заседание определение № 60753/19.11.2021 г., с което касационната жалба на молителя частично е оставена без разглеждане, а по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на останалата обжалвана част от въззивното решение, и са присъдени в полза на ответника разноските за касационното производство. В тези случаи делото не се внася за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК може да бъде направено с молбата и в срока по чл. 248 от ГПК, което е и сторено от молителя.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Развилото се в случая производство по чл. 288 от ГПК пред ВКС не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. Касационната жалба на молителя частично е процесуално недопустима и в тази част е оставена без разглеждане. Както е посочено и в мотивите на определение № 60753/19.11.2021 г., в изложението към жалбата не са формулирани процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а във въпросителна форма са преповторени част от оплакванията за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждането на доказателствата по делото, които касационни оплаквания не могат и не са обсъждани в производството по чл. 288 от ГПК. От друга страна отговорът на касационната жалба, подаден от страна на ответната кооперация, съдържа подробни съображения както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, така и – още по-подробни – за неоснователност на касационните оплаквания в самата жалба, които от своя страна също не обуславят извод за голяма фактическа и правна сложност на производството пред ВКС – същата е около средната в подобни случаи. При извършването на тази преценка съдът не взема предвид произнасянето с определение № 60753/19.11.2021 г. и по частната жалба на молителя срещу постановеното от въззивния съд определение № 60212/08.06.2021 г. по чл. 248 от ГПК (по която частна жалба е образувано присъединетото към настоящото дело, частно гр. дело № 2031/2021 г. по описа на IV-то гр. отд. на ВКС), тъй като за това частно производство ответната кооперация не е претендирала разноски и такива не са присъждани (присъдените в размер 8 000 лв. са само за касационното обжалване на въззивното решение).

Предвид горната преценка относно фактическата и правна сложност на развилото се касационно производство по делото, неоснователни са доводите на ответника, че тя е по-голяма от тази на първоинстанционното производство, за което е прието, че се отличава с голяма фактическа и правна сложност и за това производство разноските на ответника за адвокатско възнаграждение са намалени поради прекомерност от 8 000 лв. на 4 000 лв. (т. е. приблизително до трикратния минимален размер, определен съгласно Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ). Неоснователно е обаче и становището на молителя, че разноските на ответника за адвокатско възнаграждение за касационното производство следва да се намалят до минималния размер от 1 310 лв. – както вече беше посочено, фактическата и правна сложност на касационното производство е около средната в подобни случаи.

По горните съображения, присъдените с определение № 60753/19.11.2021 г. в полза на ответната кооперация разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 8 000 лв. (повече от шест пъти на минималния размер), се явяват прекомерни – не съответстват на действителната фактическа и правна сложност на това производство. Поради това, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК същите следва да се намалят, но не до минималния размер от 1 310 лв., както претендира молителят, а приблизително – до 1.5 на същия, т. е. – на сумата 2 000 лв., респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 60753/19.11.2021 г. в частта му за разноските. В останалата част молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ определение № 60753/19.11.2021 г., постановено по гр. дело № 2033/2021 г. по описа на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта му за разноските, с която К. Н. К. е осъден да заплати на Земеделска кооперация „Съгласие“ сумата 8 000 лв., КАТО

НАМАЛЯВА тези разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, от 8 000 лв. на 2 000 лв. (две хиляди лева).

ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 69143/30.11.2021 г. на К. Н. К. в останалата част – за намаляване на горните разноски до размер 1 310 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.

След връщането на делото в първоинстанционния Старозагорски окръжен съд същият следва да се произнесе по молбата с вх. № 270252/02.12.2021 г. на К. Н. К. за връщане на внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: