О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32

гр.София, 01.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч. т.д. № 2437/2021 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Агенция по вписванията срещу определение № 411 от 29.06.2021 г. по в. т.д. № 604/2021г. по описа на Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 274 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното :

С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Агенцията по вписванията, срещу решение № 260019 от 13.04.2021 г. по т. д. № 6/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е отменен отказ № 20200505165138 от 03.02.2021 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване на промени по партидата на „И. Т. ЕООД. Изхождайки от едностранния и охранителен характер на производството по вписвания, респ. заличаването на вписани обстоятелства, обусловен от това, че същото засяга единствено правната сфера на подалия заявлението търговец или ЮЛНЦ, както и от реда на обжалване на откази в това производство, към който препраща чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ – реда по глава двадесет и първа на ГПК, апелативният съд е приел, че липсва състезателен характер на съдебното производство по обжалване на откази, тъй като не е налице правен спор. Въведената процесуална възможност с изменението на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (ДВ бр. 105/20 г.) за Агенцията да подаде отговор по жалбата на търговеца или ЮЛНЦ не създава за същата качеството на страна, разбирано като правен субект с накърними насрещни права и задължения. Обосновава това свое становище с нормата на чл. 120, ал. 1 КРБ, тълкувана във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно които съдебният контрол за законосъобразност на отказите на Агенцията по вписванията произхожда от дължимата държавна защита на законния интерес на юридическото лице – заявител, засегнат от отказ на длъжностно лице да извърши съответната регистрация. Този отказ съгласно мотивите на т. 7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС не съставлява административен акт, т. е. Агенцията по вписванията няма качеството на административен орган, издал обжалвания административен акт, обстоятелства, предпоставящи участието й в производството по обжалване. Апелативният състав разглежда последиците от въззивно обжалване на решение на окръжен съд, с което е отменен отказ за вписване на обстоятелства, в случай че същото бъде отменено от втората инстанция, т. е. отказът бъде потвърден, достигайки до извод, че то би застрашило правната сигурност, тъй като съгласно чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ първоинстанцнионният съд дава задължителни указания на Агенцията, които следва да се изпълнят незабавно – чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. Посредством систематическо, граматическо и историческо тълкуване на нормите на ЗТРРЮЛНЦ и целите на закона, съставът е достигнал до заключението, че целите и принципите на регистърното производство, като вид охранително такова, не допускат право на жалба на Агенция по вписванията, независимо от неясното изменение на чл. 25, ал, 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като противно разбиране би довело до подмяна на вида на производството – от охранително в състезателно – и би довело до несигурност в гражданския оборот. Излагат се съображения, че едно въззивно решение, в полза на Агенция по вписванията, не би могло да доведе до последващо заличаване на вече вписано обстоятелство, защото освен, че би било в разрез на принципите на охранителното производство, то би противоречало и на изричното изискване на §6 от Директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета. От гореизложеното, съставът на Апелативен съд София е извел, че разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не предвижда обжалване на решението на окръжния съд, отменящо отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, от същата агенция.

Частният жалбоподател оспорва правилността на въззивното определение, подчертавайки, че с измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ / обн. в ДВ, бр. 105/2020г./ на Агенцията по вписванията е призната процесуална легитимация като страна в съдебното производство по обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрация, като по този начин се обезпечавала по-добра защита на жалбоподателя, на Агенцията по вписванията, както и се осигурявала процесуална икономия във връзка с претендираните и направени от страните разноски в производството. Подкрепя това свое разбиране с мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража № 054-04-300 от 01.12.2020 г. Счита, че обратното разбиране обезсмисляло връчването на първоинстанционното решение по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на Агенцията по вписванията, съгласно която норма решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията. Тълкувайки разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 78 ГПК, обосновава с правото си на разноски, допустимост на собствена жалба срещу първионстанционно решение с предмет отказ на длъжностните лица по регистрацията, в случай на отмяна на отказа.

Частната жалба е неоснователна.

Охранителните производства по смисъла на чл. 530-607 ГПК са съдебни производства, при които съдът съдейства на правните субекти в упражняването на специфични техни лични или имуществени права, целящи търсени от субектите правни последици, които не засягат чужда правна сфера. Поради това те се характеризират с безспорност, доколкото не се цели решаване на правен спор, и оттам и с едностранност, т. е. липса на състезателно начало поради участието на един правен субект, целящ постановяване на съдебен акт от значение единствено за неговите права и интереси.

Регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ дефинитивно разкрива характеристиките на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК. Законодателят е възложил дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър и в регистъра на юридически лица с нестопанска цел на длъжностните лица при Агенция по вписванията, като с това се отнема единствено характеристиката на съдебно производството по регистрация, докато останалите белези на охранително производство са налице. Регистърното производство се характеризира като безспорно и едностранно, защото започва по молба на оправомощено лице за постигане на съответния резултат – чл. 13 и чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Това предопределя и обхвата на извършваната от длъжностното лице по регистрацията проверка за спазване на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като същото по свой почин има право да дава конкретни указания на заявителя за привеждане на заявлението му в съответствие със законовите изисквания – чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да се съдейства на заинтересованото лице за осъществяване на предоставените му със закона права за постигане на съответстващите им правни последици, без с крайния акт да се накърнява чужда правна сфера. Поради това, на обжалване пред съд подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрация – чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото отказът възпрепятства постигане на целения от заявителя правен резултат. В случай, че вписването/заличаването накърнява права на трето лице, т. е. в случай, че е налице правен спор между равнопоставени правни субекти, са налице и предпоставките за спиране на регистърното производство, установими само от съда при преценка на предпоставките на чл. 536, ал. 3 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Цитираната разпоредба от ГПК /обн. в ДВ, бр. 38/2019г., т. е. след измененията на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр. 105/2016г./ изрично определя регистърното производство като охранително, като предвижда, че охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Във връзка с приложението на чл. 536 ал. 3 ГПК е създадена трайна практика ВКС, споделяна от настоящия състав, с която е прието, че регистърното производство е вид охранително производство /определение № 310/30.09.2020г. по ч. т.д. № 1500/2020г. на ВКС, I т. о., определение № 292/27.07.2020г. по ч. т.д. № 777/2020г. на ВКС, II т. о., определение № 108/27.02.2020г. по ч. т.д. № 335/2020г. на ВКС, II т. о., определение № 78/28.01.2019г. по ч. т.д. № 2734/2018г. на ВКС, II т. о. и др./. Разпоредбата на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление - аргумент за охранителния характер на производството.

Обжалването на отказа на длъжностното лице по регистрацията пред съд е по реда на ГПК – чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274-279 ГПК /с уточнението, че жалбата се разглежда в състав от един съдия/, подобно на обжалването на отказите на съдията по вписванията, защото производство по вписване, заличаване и отбелязване в имотния регистър също е охранително – чл. 577 вр. чл. 569, т. 5 ГПК. В производството по обжалване пред окръжния съд качеството страна не притежава органът постановил отказа – нито длъжностното лице по регистрация, нито съдията по вписванията. Качеството страна се извежда от нормата на чл. 26, ал. 1 ГПК вр. чл. 8, ал. 1 ГПК, според която страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото и същите имат право да бъдат изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за техните права и интереси. Предмет на съдебното производство по жалба срещу отказ от вписване на обстоятелства в търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е наличието или липса на законови предпоставки за постановяването му, но не и права или интереси на длъжностното лице по регистрацията, нито на Агенцията по вписванията.

Дори и да се приеме, че регистърното производство разкрива характеристики като административно такова, не по правилата на ГПК, а съобразно нормите на АПК , и според ТР № 2/24.03.2021г. по тълк. д.10/2019г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, страна в съдебната контролна фаза на административния процес следва да е длъжностното лице по регистрация, което е постановило отказа, а не Агенция по вписванията, в структурата на която е административният орган. Ето защо следва да се споделят изводите на въззивния съд в обжалваното определение, че измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ /обн. в ДВ, бр. 105/2020г./ насочват само и единствено към опит от законодателя да се реши въпросът за разноските в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията, но не и по същество да се предефинират правните характеристики на производството по регистрация от охранително на състезателно, обуславящо допустимост Агенция по вписванията да обжалва неблагоприятно според нея решение.

С оглед на изложеното Агенция по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията и няма право на жалба срещу позитивното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на окръжния съд по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС, обективирана в определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т.д. № 1250/2021 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т.д. № 1603/2021 г. на I т. о. и определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т.д. № 1292/2021 г. на I т. о., която се споделя от настоящия състав.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 411 от 29.06.2021 г. по в. т.д. № 604/2021г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: