Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 9993 / 2021 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Фън адвенчър“ ЕООД, представено от адв. Б. Б., срещу решение № 1368/20.07.2021г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 432/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С1015-0462322/09.04.2021г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В касационната жалба са преформулирани като касационни оплаквания доводите от първоинстанционната жалба. Касаторът твърди пропуск на съда да възприеме защитната му теза за пороци на формата на индивидуалния административен акт, за допуснати при издаването му съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила и за несъответствие на ЗПАМ с целта на закона. Всички тези оплаквания се отнасят към противоречието на решението с материалния закон като касационно основание. Навежда и довод за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като няма мотиви. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението, а имплицитно и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред Административен съд Благоевград заповед по отношение на „Фън адвенчър“ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – ски гардероб в гр. Банско, ул. „Н. Г. № 1 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон при продажба на услуга на стойност 30 лева на 05.04.2021 г., за която е платено в брой. Органите по приходите са установили касова разлика 40 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с начина на организиране на отчетността на търговеца; проявлението на нарушението, което засяга контролът на органите по приходите върху реализираните обороти; положителната касова разлика; видът и местоположението на търговския обект и предотвратяването на възможността за извършване на нови нарушения.
С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу административния акт. Съдът е приел, че утежняващият акт е издаден от компетентен орган по приходите, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Като техническа грешка е определил посочването в мотивите на заповедта и на друг търговец като субект на извършено нарушение при регистрирането и отчитането на продажби в търговски обект.
По мотивите на съдебния акт са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ, включително неизпълнението от жалбоподателя на задължението му за издаване на касова бележка. Съдът е ценил като писмено доказателствено средство – официален свидетелстващ документ протокола за проверка от 05.04.2021 г. Налагането на мярката съответствало на целта на закона, като изборът на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта бил мотивиран. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.
При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неиздаването от задълженото лице на документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Вярна е констатацията на първостепенният съд за неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 05.04.2021 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от същия протокол. Свидетелстващият документ няма приписваните му от касатора „сезираща, установителна и обвинителна функция“. Проверката е предпроцесуална за производството по издаване на ЗПАМ процесуална дейност на администрацията. Като информационен източник протоколът за проверката е допустимо и относимо доказателствено средство /вж. чл. 39, ал. 1 АПК/, което е събрано в съответствие с правилата на чл. 36 АПК. Преценката му от съда е съобразена с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК.
По хипотеза /вж. чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 1 АПК/ твърдението на администрацията за осъществяване на правните и на доказателствените факти се съдържа в акт предхождащ съдебното производство. За администрацията е тежестта на несъмненото им доказване /чл. 170, ал. 1 АПК/. Наличието или не на несъответствия между твърденията в ИАА и в информационните източници за осъществяването на твърдените факти не опорочава производството по издаване на утежняващия административен акт, а убедителността на доказването и съответно преценката на съда за осъществяването на юридическите факти, представляващи основание на разпоредената с акта правна промяна, респ. за съответствието на същия акт с материалния закон.
Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Мерките по 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС са насочени към предотвратяване на други нарушения, поради което съответстват на целите по чл. 22 ЗАНН.
Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Неизпълненото от касатора задължение по регистриране и отчитане на извършената косова продажба на стоки чрез издаване то фискален бон от регистриран ЕКАФП е описано с признаците на време, место и обстановка.
Административния акт съдържа мотиви относно срока на мерките. Описан е начинът на организиране на отчетността на търговеца, който да води до отклонение от данъчно облагане - предвид установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която надвишава стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. Останалите съображения за индивидуализиране на срока са бланкетни и неотносими.
Тежестта на нарушението е дефинирана. Тя е определяема при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от деня и съотнасяне към положителната касова разлика. По-кратък срок би бил несъвместим с наличието на положителна касова разлика.
Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. З. и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответна на тази цел е разпоредената със ЗПАМ правна промяна.
Разпоредителната част на индивидуалния административен акт и мотивите му, в частност фактическите основания за неговото издаване, са в смислово единство. Констатациите на органа по приходите са за деятелност на субекта, чиято правна сфера е засегната с разпоредените задължения. Наличието на литерални рудименти в мотивите на административния акт не внасят съмнения за лицето, по отношение на което се осъществява административната принуда.
Неоснователен е касационният довод за липса на собствени мотиви в съдебния акт. Решението на първостепенния съд притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. То предлага интерпретацията на съда по фактите и познавателната дейност, която е обусловила фактическите изводи.
Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.
При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1368/20.07.2021г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 432/2021 г.
ОСЪЖДА „Фън адвенчър“ ЕООД с [ЕИК] да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 100 лева.
Решението не може да се обжалва.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА