Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по две касационни жалби на [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Ф., и на Главния архитект на С. О, чрез процесуалния му представител юрк. А. срещу решение № 7115 от 27.11.2017г., постановено по адм. дело № 6464/2017г. на Административен съд София – град, 48 състав, с което е отменена Заповед № РА - 50 – 162 от 17.03.2017г. на Главния архитект на С. О, с което е дадено предписания за изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване (ПУП - ИПРЗ) в обхват на теритоията, както следва: м. „Складова база и обществена индустрия в землището на селата [населено място] и [населено място]“, кв. 1а, УПИ [номер], [номер],[номер],[номер], УПИ [номер] – Министрество на съобщенията [фирма] за складова база – техническа работилница и гараж, УПИ [номер] – ЦС на [ЮЛ], складово – гаражна база и УПИ [номер] и [номер], имоти идентификатори № [номер], [номер] и [номер], район [район] и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в решението по жалбата на ВСК [фирма].

В касационната жалба на жалбоподателят [фирма] се твърди, че оспореното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба. Твърди в тази връзка на първо място, че оспорената заповед по чл. 135 ал. 3 от ЗУТ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като е акт – част от процедурата по издаването на краен акт. Твърди, че заповедта не подлежи на съдебен контро съгласно чл. 124б ал. 4 от ЗУТ. Посочва и че не е извършена проверка за това дали жалбата срещу заповедта е подадена в срок. На последно място изразява становище, че решението е постановено по жалба на лице – [фирма], което не е заинтересовано...