Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. П. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна, против решение № 2116/27.11.2017 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1158/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03001816005264-091-001/17.01.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК.

По отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2014 и 2015 г. с вноски, направени от собственика, касационният жалбоподател счита, че спорът по делото е правен и се свежда до установяване характера на направените от едноличния собственик на капитала в [фирма] парични вноски и по-конкретно представляват ли те допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 ТЗ.

Твърди, че преценката следва да се извърши съобразно основанията, посочени в документите, въз основа на които са направени вноските и счетоводното им отчитане през периода, в който са предоставени, а не въз основа на факти, настъпили впоследствие и счетоводно отчитане след приключване на ревизионното производство.

Не оспорва възможността ЕООД да създава фонд Резервен, макар да няма императивно задължение за това. Не оспорва обстоятелството, че за [фирма] е възникнала необходимост от парични средства. Позовава се на волята на едноличния собственик на капитала, обективирана в протоколите за решение на общото събрание, според която внасянето на средствата е за покриване на текущи разходи на дружеството като сумите бъдат отнесени по сметка "Други резерви" в счетоводния му баланс.

Сочи нарушение на процесуалните правила при преценка на свидетелските показания. Връщането на сумите през м. 01.2017 г. - м. 03.2017 г. след приключване на ревизията е ирелевантно. След като от доказателствата не се...