Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез прокуриста, против решение № 5526/14.05.2015 г., постановено по адм. дело № 9955/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК .Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорения акт на КФН,със законните последици.

Ответникът заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционна дейност",чрез юрк.Н., оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението като обосновано, правилно и законосъобразно.Претендира разноски - юрк. в.ие.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост и правилност на обжалваното решение и неоснователност на жалбата и предлага да се остави без уважение, а решението – в сила.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение № 583-ДСИЦ/ 23.06.2014 г. на заместник-председател на КФН, ръководещ управление" Надзор на инвестиционната дейност",с което е задължено дружеството /[фирма]/ да отстрани непълноти в представения 3-месечен отчет за дейността за четвъртото тримесечие на 2013 г. като представи по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба №2 / чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН- e-Register / отчет, съдържащ липсващите данни - декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба №2. От фактическа страна е прието за безспорно установено, че административното производство е открито след установени непълноти в тримесечния отчет за четвъртото тримесечие на 2013 г. –липса на декларация от съставителя на финансовия отчет, за което дружеството е изрично уведомено с писмо, връчено надлежно на 11.06.2014 г.. В определения тридневен срок дружеството не е дало обяснения, нито е направило възражения във връзка с образуваното административно производство. Безспорно е, че тримесечният отчет на дружеството, ведно с междинния доклад част 1 и междинен доклад част 2, както и декларацията по чл. 100о, ал. 4, т. 3 ЗППЦК са публикувани на интернет портала [ел. адрес] на 29.04.2014г., както и че изп. директор на дружеството К. Т. е изготвил и подписал декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 от ЗППЦК .От документацията по административната преписка е установено, че междинният финансов отчет на дружеството за периода 01.01.2013г. -31.12.2013г. е съставен от [фирма] и подписан само от К. Т..

От правна страна, обжалваното решение е мотивирано с издаване на оспореното решение в изпълнение на процедурата по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН и чл. 213 от ЗППЦК,от компетентния орган и в изискуемата по чл. 59 АПК форма. Решението е прието за законосъобразно, като съобразено с изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба №2, чл. 100м, ал. 3 ЗППЦК във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) /ЗС/.

Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.

Безспорно е установено по делото, че декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 ЗППЦК във връзка с чл. 33, ал.,т. 3 от Наредба № 2, попълнена и подписана от съставителя на финансовия отчет, не е подадена чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН- e-Register. Безспорно е и обстоятелството, че финансовия отчет е съставен от [фирма] и от него не е представена декларация. Обосновано не е възприет доводът, че подадената декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 от ЗППЦК за тримесечния финансов отчет, игнорира изискването за подаване на декларация по чл. чл. 32, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2, още повече, че декларацията не е подписана от съставителя на финансовия отчет като отговорно в рамките на емитента лице. Съгласно разпоредбата на чл. 100м, ал. 3 от ЗППЦК, членовете на управителния орган на емитента, както и неговият прокурист са солидарно отговорни за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите, уведомленията и другата информация, която се разкрива по тази глава, а лицата по чл. 34, ал. 2 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) /ЗСч/,вкл. съставителя на финансовия отчет, също са солидарно отговорни за този вид вреди - причинени от неверни, подвеждащи или непълни данни във финансовите отчети на емитента. Следователно неподаването на декларация от съставителя на финансовия отчет се явява основание за налагане на ПАМ и оспореното решение № 583-ДСИЦ/ 23.06.2014 г. на заместник-председател на КФН е материално законосъобразно.

Доводите по касационната жалба за липса на основание за ангажиране отговорността на прокуриста се явяват ирелевантни, тъй като процесната ПАМ е наложена на дружеството, чрез представляващият го изп. директор, а не на прокуриста.

С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна.

Предвид изхода на делото и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът дължи юрк. в.ие в размер на 100 лв., съставляващо разноски за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5526/14.05.2015 г., постановено по адм. дело № 9955/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Комисия за финансов надзор, гр. С. сумата 100лв /сто лева/,разноски. Решението е окончателно.