Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет чрез процесуалния й представител – юрисконсулт Д. П. против решение № 5500 от 29.09.2017 г. по адм. дело № 7256/2017 г. на Административен съд – София град. С него е отменено, като незаконосъобразно, решение № 10380 от 25.05.2017 г. за отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Е. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – А. Е. чрез назначения му представител по чл. 25, ал. 1 ЗУБ - В. В. и процесуалния му представител за провна помощ - адвокат А. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи изпълнение на всички особени изисквания при провеждане на произвоство по отношение на непридружен малолетен. Дори и да не е налице изрично разясняване на правото на правна помощ, то това нарушение не е съществено. Всички останали доводи, развити от прокурора, касаят съществото на спора за липса на основанията за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Е., гражданин на Ислямска република Афганистан против решение № 10380 от 25.05.2017 г. на председателя на ДАБ. С него поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Основното възражение е за наличие на материално-правните условия за предоставяне, както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут, поради факта че е малолетно дете.

Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е проверил спазването на особените условия, уредени в чл. 25 ЗУБ и в чл. 15 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗД/, като задължителни за спазване при провеждане на административното производство. В тази връзка е направил извод за допуснато нарушение на изискването на чл. 15, ал. 8 ЗЗД, изразяващо се в липса на нарочно указание на кандидата за правото му да получи правна помощ. Това е отчетено от съда, като съществено нарушение на административно правило, довело до незаконосъобразност на завършващия го административен акт. Той е отменен, без да са разгледани въпросите по същество за наличието/липсата на предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на жалбоподателя. Едневременно с това е разпоредено връщане на администраивната преписка на ново разглеждане, при което на малолетния А. Е. се разясни правото на правна помощ и при поискване такава да му бъде осигурена.

Така постановеното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 8 ЗУБ. Част от намиращите се в преписката указания за правата и задълженията на чужденците е приложен списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут. Сред тях са включени и организации с имена, адреси и приемни часове, оказващи правни консултации и услуги. Жалбоподателят, като малолетно непридружено лице се е запознал с него, видно от положения подпис. В.ие по реда на чл. 25, ал. 1 ЗУБ със заповед от 14.11.2016 г. кметът на район "Овча купел" му е определил представител от "Социални дейности" в Столична община - В. Н. В., която през цялото административно и двете съдебни производства представлява малолетния. Отделно от това, е реализирано това право и с предявяване на искане и получаване на безплатна правна помощ за двете съдебни производства. На трето място, още на 15.09.2017 г. е станало известно на съда от писмо от 13.09.2017 г., че жалбоподателят е напуснал самоволно общежитието на РПЦ -[жк]и се намира в неизвестност. Обстоятелството е потвърдено и от данните в съдебните производства. При това положение указанието на съда да се върне преписката за ново произнасяне с разясняване на кандидата за закрила на правото му да ползва безплатна правна помощ е от една страна неизпълнимо и от друга страна - напълно безпредметно и неадекватно. При постановяването му освен неправилно прилагане на материалния закон, е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова е неизпълнението на задължението на съда да разгледа законосъобразността на административния акт и с оглед на останалите отменителни основания по чл. 146 АПК. Това предполага изследване на основния въпрос - дали са налице законовите изисквания за предоставяне на малолетния на статут по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ и от там дали опореното решение на председателя на ДАБ е материално законосъобразно и съответно на целта на закона.

По така изложените съображения, първоинстанционното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5500 от 29.09.2017 г. по адм. дело № 7256/2017 г. на Административен съд – София град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.