Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на К. Р. Н. от [населено място], чрез процесуален представител срещу решение № 34 от 22.03.2017 г. по адм. д. № 299/2016 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени постановения отказ на началника на РУ на МВР – Сливен за издаване разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и да се върне преписката на органа за ново произнасяне.
Ответникът – началникът на РУ на МВР – Сливен, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд – Сливен е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение рег. № 1670з 237 от 12.10.2016 г. на началника на РУ на МВР – Сливен относно отказ за издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие. Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че по административната преписка липсват данни за наличието на основателна причина за издаване на заявеното разрешение – няма реална заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя и негови близки, както не е доказана и необходимостта от самоохрана, с оглед на което и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ) е постановил оспорения отказ. За да отхвърли жалбата срещу отказа на началника на РУ на МВР – Сливен, административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма, съответен е на материалния закон и е постановен при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав е възприел изцяло съображенията на административния орган за липсата на основателна причина, която да обосновава необходимост от ползване на лично огнестрелно оръжие за граждански цели. Приел е, че няма категорични данни, а единствено вероятни несигурни събития лицето или семейството му да са обект на конкретни заплахи и посегателства срещу личността или имуществото. Решението е неправилно.
Върховният административен съд нееднократно е акцентирал в решенията си, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели.
Същевременно, административният орган, във всеки конкретен случай, въз основа на ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респ. липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение. В конкретния случай, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че процесният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка, по следните съображения:
Видно от данните по делото заявителят живее заедно със семейството си в [населено място], обл. Ямбол в ромската махала. В открито съдебно заседание свидетелката Д. К. посочва, че К. Н. многократно е споделял за отправени към него заплахи от съседи. В първоинстанционното производство е представена справка от Районна прокуратура – Ямбол (РПЯ) от която е видно, че по жалби на К. Н. са образувани следните преписки: с вх. № 4161/2012 г. по описа на РПЯ, в която се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 144 от НК, прекратена на 24.01.2013 г. поради неустановяване на достатъчно данни за извършено престъпление; с вх. № 1744/2014 г. и с вх. № 3263/2014 г. по описа на РПЯ, в която се твърди, че му е нанесен побой от Велико Б. В. от [населено място], обл. Ямбол, на 13.11.2014 г. преписката е приключила с постановление на РПЯ за отказ да се образува досъдебно производство. Подадените от Н. жалби сочат за реална заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя. В отказа е посочено, че липсва основателна причина по чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Също така от служебна бележка издадена от ОД на МВР – Ямбол, РУ – Стралджа (л. 11) е видно, че К. Н. е тъжител по ЗМ 254/1998 г., ЗМ 261/2002 г. и ЗМ 363/2002 г.
За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална към датата на подаване на заявлението и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения.
Видно от представените доказателства, К. Н. е мотивирал нуждата си от съхранение и носене на огнестрелно оръжие, като е изложил твърдения и доказателства за евентуална опасност за живота и здравето му, както и застрашаване на неговото имущество в [населено място].
Посочените доказателства и направените от лицето Н. твърдения не са обсъдени от органа в постановения от него отказ. В акта единствено е посочено, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканите разрешения. Необсъждането на представените от заявителя доказателства в постановения отказ препятства възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, защото това би значело да замести волята на органа.
Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени по жалба на К. Р. Н. от [населено място] решение рег. № 1670з 237 от 12.10.2016 г. на началника на РУ на МВР – Сливен относно отказ за издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие.
Преписката следва да бъде върната на органа за издаване на нов акт по заявлението на К. Р. Н. вх. № 1733к/29.09.2016 г. по описа на РДВР – Сливен относно искането за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет „ТТ“, кал. 7, 62х25, с ф. №ПБ 322 и 42 бр. патрони за него, при спазване на задължителните указания по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При издаването на новия акт административният орган следва да съобрази и всички новонастъпили факти и обстоятелства, от значение за случая.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноските за първата съдебна инстанция, Областна дирекция на МВР – Сливен следва да бъде осъдена да заплати на К. Р. Н. от [населено място] 310 лв. - платено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 08.11.2016 г. (л. 4 от адм. д. № 299/2016 г. по описа на Административен съд – Сливен) и 10 лв. внесена държавна такса. Искане за присъждане на разноски за касационната инстанция не е направено, поради което такива не се дължат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 34 от 22.03.2017 г. по адм. д. № 299/2016 г. по описа на Административен съд - Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение рег. № 1670з 237 от 12.10.2016 г. на началника на РУ на МВР – Сливен, с което на К. Р. Н. е отказано да му бъде издадено разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на решението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен да заплати на К. Р. Н. от [населено място], [адрес], ЕГН [ЕГН], съдебни разноски в размер на 310 (триста и десет) лева. Решението е окончателно.