Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив срещу решение № 2134/01.12.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1357/2017 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001615004379-091-001/27.01.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив относно допълнително установените задължения за ДДС в общ размер 44 450.53 лева и лихви за забава общо 29 297.34 за данъчни периоди от месец януари до месец юни 2010 г. Инвокират се оплаквания за противоречие на решението с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Според касатора местната данъчна привръзка за получените от ревизираното лице доставки на стоки и услуги в данъчни периоди м. 12.2015 г. и м. 01.2016 г. доставки на услуги е тази по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, доколкото получателят е данъчно задължено лице. Осъществяването на доставките от установен в друга държава-членка оператор се установявало от справки от регистъра „VIES“. Навежда доводи за неприложимост на облагането с нулева ставка по чл. 31, т. 3 ЗДДС, тъй като доказването на предпоставките за прилагане на този режим не било сторено поправилата на чл. 38б, ал. 2 ППЗДДС. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] – в несъстоятелност не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С отменената от АС Пловдив част от ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] – в несъстоятелност допълнителни задължения за ДДС в общ размер 44 450.53 лева за данъчни периоди м. 01 – 06.2010 г. и за...