Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. Я. М. Х., чрез адв. Д., срещу Решение № 6370 от 06.11.2017 г., постановено от Административен съд – София-град, по адм. дело № 1718 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт № Р - 22221016004027-091-001/03.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 70/16.01.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София, в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчните периоди м. 02.2016 г., м. 03.2016 г. и м. 04.2016 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че за определяне на статуса на получателя на доставките, извършени от дружеството, са приложими разпоредбите на чл. 9 от ДДС Директивата, респ. на чл. 3 от ЗДДС, съгласно които получателят на доставките- [фирма] е данъчнозадължено лице, респ. приложимата правна норма за определяне на мястото на изпълнение на процесните доставки е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. При условията на евентуалност е направено възражение за начина на определяне на доначисления ДДС. Излагат се доводи, че за доначисления ДДС е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, респ. чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, а не тази на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. Твърди се, че чл. 18 от Регламент за изпълнение №282/2011 въвежда в общата система на ДДС термина „данъчнозадължено лице“ с различно съдържание от това на Директива 2006/112/ЕО, което придава на чл....