Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ф. А., лично и като законен представител на малолетните си деца М. А., М. А. и М. А., граждани на Афганистан, против решение № 720 от 08.02.2017 год., постановено по адм. дело № 11306/2016 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел да ѝ бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв.

Ответникът, Председателят на ДАБ, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлил жалбата на Ф. А., лично и като законен представител на малолетните си деца М. А., М. А. и М. А., граждани на Афганистан, срещу решение № 10246/ 19.10.2016 год. на Председателя на ДАБ при МС, с което на същата и децата ѝ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на Председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли...