Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Ц. Х., подадена срещу чл. 15 и чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (Наредбата/НМЕ), приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 23 юни 2017 г. (Обн. ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г.).

В жалбата са изложени твърдения за противоречие на оспорените разпоредби с целта на ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) (ЗЗ) и с Конституцията на Р. Б (КРБ) и осъществяване на "пряка намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната власт" чрез разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Поддържа се също липса на компетентност, нарушение на материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспорения подзаконов нормативен акт. Сочи се, че конкретната причина, мотивирала жалбоподателя да оспори процесните разпоредби от НМЕ е, че през периода на разрешен му отпуск за временна нетрудоспособност на два пъти за него е възникнала необходимостта да се яви пред органите на съдебната власт по лични дела. В първия от случаите предвид липсата на отбелязване в болничния лист, че заболяването му не позволява личното му явяване, съдът дал ход на делото и го решил въпреки неговото отсъствие.

О. М съвет, както и встъпилият по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК министър на здравеопазването оспорват жалбата като недопустима поради липса на правен интерес и алтернативно като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение жалбата да се остави без уважение.

По въпроса за процесуалната допустимост на жалбата настоящата инстанция се е произнесла с определение от 02.10.2017 г., в което е приела наличие на правен интерес от оспорването. За да произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Наредбата е приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 23 юни 2017 г. (Обн. ДВ,...