Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. Г., процесуален представител на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), подадена чрез процесуалния й представител юрк. и., против решение № 2143 от 30.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1006/2016 г. по описа на Административен съд – София град.
В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие с материалния закон и необоснованост. В подкрепа на твърденията и оплакванията си касаторът излага подробни съображения. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на И. Д. М. срещу решение № Ж-307/2015 г. от 23.12.2015 г. на Комисията за защита на личните данни в частта му, с която на [фирма] е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева, на основание чл. 42, ал. 8 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) за нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД – отказ от съдействие на КЗЛД при упражняване на правомощията й.
Ответната страна по делото – [фирма], чрез пълномощник по делото адв. В. Г. от САК, представя писмен отговор на касационната жалба, в който ангажира становище за нейната неоснователност. По наведените в отговора доводи и съображения моли съдът да постанови съдебен акт, с който решението на АССГ да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Ответната страна по делото – И. Д. М., не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените от страните по делото доводи и възражения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност на постановеното от КЗЛД решение, в оспорената му част, е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с предоставените му от закона правомощия, но при допуснато нарушение на административнопроизводствени правила и на материалния закон. Така постановеното решение на АССГ е неправилно.
Решаващият първоинстанционен състав е аргументирал подробно становище относно предвидена в ЗЗЛД принципна възможност за КЗЛД, в качеството й на колективен административен орган, да налага административни наказания с решения (съставляващи индивидуални административно актове по реда на АПК), а не с наказателни постановления (издадени по реда на ЗАНН). Изложените в тази насока съображнеия на съда са правилни, същите съответстват на трайно възприетото в практиката на Върховния административен съд, поради което и се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Не се споделя обаче изводът на съда, че процесното административно наказание – имуществена санкция, наложено от КЗЛД на ответника по касация и жалбоподател в производството пред АССГ [фирма], не е било свързано с предмета на образуваното пред КЗЛД производство за защита на личните данни на претендиращия нарушение И. Д. М., поради което установяването в хода на тази процедура на нарушение, извършено от [фирма] спрямо КЗЛД, а не спрямо физическото лице, търсещо защита по ЗЗЛД, не можело да бъде предмет на административното производство. В допълнение съдът е приел като некоректно, в решението на КЗЛД, постановено по главното искане за установяване незаконосъобразност на обработването на лични данни, да бъде инкорпорирано налагането на административно наказание за извършено спрямо решаващия орган нарушение.
Безспорно установена в практиката на административните съдилища в страната е възможността, предвидените в чл. 42 и чл. 42а ЗЗЛД административни наказания – глоба и имуществена санкция, да бъдат налагани както в рамките на производство по реда на ЗАНН (в случаите по чл. 12 ЗЗЛД), така и по реда на АПК (в случаите когато КЗЛД действа като колективен административен орган, чиито актове – решения, се обжалват по реда на АПК). В постановеното по повдигнат спор за подсъдност определение № 65 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. дело № 68/2013 г., петчленен смесен състав, изрично се посочва, че и в двата случая, досежно двете законово установени производства по налагане на административни наказания, съставите на административните нарушения са уредени в разпоредбата на чл. 42 ЗЗЛД.Стелно, като е обективирала в решение, постановено на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, правомощието си за налагане на наказание на [фирма] – имуществена санкция, за извършено нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД, вр. чл. 42, ал. 8 ЗЗЛД, КЗЛД е упражнила законосъобразно нормативно установените си функции, свързани с контрола по спазването на ЗЗЛД. В случая, без решаващо значение за реализиране на административната отговорност на провинилото се лице по чл. 42, ал. 8, вр. чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД е въпросът дали решението на КЗЛД (действащата като колективен административен орган) за налагане на административното наказание, ще бъде постановено отделно от или едновременно с решението й по същество на спора относно законосъобразното обработване на личните данни, с който е била сезирана.
Действително, предмет на производството по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД, образувано по жалбата на И. Д. М. с оплакване за незаконосъобразно обработване на личните му данни (и по-конкретно притежаван от него телефонен номер с предплатена карта на мобилния оператор [фирма]), е спазването на относимото законодателство по отношение личните данни на жалбоподателя от страна на ответните дружества [фирма] и [фирма].
Същевременно следва да се има предвид, че ЗЗЛД установява конкретни правила за извършване на проверката и изпълнение на процедурата пред КЗЛД, едно от които изрично изисква всички лица, които обработват лични данни, да оказват съдействие на КЗЛД при упражняване на контролните й правомощия (чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД), като неизпълнението на това задължение е въздигнато от законодателя в административно нарушение (чл. 42, ал. 8 ЗЗЛД). Отказът от съдействие на КЗЛД при упражняване на контролните й правомощия затруднява, възпрепятства изясняването на релевантната за спора фактическа обстановка и съответно постановяването на крайния акт на Комисията по жалбата, с която е била сезирана. Именно неоказването от страна на [фирма] на изисканото от КЗЛД съдействие във връзка с установяване на спорния факт на сдобиване на дружеството с телефонния номер на И. Д. М. към мобилния оператор [фирма] е довело до невъзможността за формиране на друг краен извод, различен от този за недоказаност на твърденията на физическото лице за неправомерно обработване на личните му данни от ответните дружества.
С оглед гореизложеното, неправилни и и необосновани са съображенията на първоинстанционния съд, с които се мотивира изводът, че в производство по чл. 38 ЗЗЛД, като процесното, налагането на административно наказание следва да е единствено обвързано с предмета на това конкретно производство, т. е. да е наложено за установено неправомерно обработване на личните данни на лицето жалбоподател.
В съответствие с посоченото, незаконосъобразно е и заключението на административния съд, че налагането на процесното наказание е довело до противоречие между мотивите за липса на нарушение по процедурната преписка и извода за установено нарушение. В настоящия случай, административното наказание е наложено на основание чл. 42, ал. 8 ЗЗЛД за нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД, извършено в рамките на и във връзка с развилото се пред КЗЛД производство по чл. 38 ЗЗЛД.Аистративната отговорност на ответната страна по преписката е ангажирана за допуснато от нея нарушение на императивна норма на специалния закон, контролът по спазването на който е възложен именно на КЗЛД (чл. 6, ал. 1 ЗЗЛД). Констатираното нарушение не е във връзка с претендираното незаконосъобразно обработване на лични данни, а касае дължимо в хода на производството пред решаващия орган поведение, поради което обосновано и съответно на закона е възражението на касатора, че налагането на санкцията по чл. 42, ал. 8 ЗЗЛД не е обвързано от изхода на основния спор и обстоятелството дали подадената жалба на господин М. е основателна или не, е неотносимо към проверката за законосъобразност на наложеното административно наказание. Независимо от крайния резултат по търсената защита на лични данни, в случай че в рамките на производството по чл. 38 ЗЗЛД някое от лицата, обработващи лични данни, извърши нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД, Комисията има правото да се възползва от законовата възможност (уредена в чл. 42, ал. 8 ЗЗЛД) да ангажира отговорността на съответното лице за неоказване на необходимото съдействие.
Релевантни по отношение на проверката за законосъобразност на наложеното наказание по чл. 42, ал. 8 ЗЗЛД са обстоятелствата относно наличието или отсъствието на действителен отказ от съдействие на КЗЛД във връзка с контролните й правомощията. От събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, настоящата касационна инстанция установява, че [фирма], конституирано като ответна страна в производството пред КЗЛД, не е предоставило поисканата му информация относно начина, по който се е досегнало до телефонния номер на И. Д. М. към мобилния оператор [фирма]. На този номер господин М. твърди, че е получил обаждане на дата 05.08.2015 г. от страна на [фирма] във връзка с негово задължение към [фирма]. По делото не е бил оспорен фактът, че такъв разговор е проведен с цел уведомяване на лицето за задълженията му и необходимостта от своевременното им погасяване. Именно използването на телефонния му номер към мобилния оператор [фирма] е станало предмет на предявената от И. Д. М. претенция по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. Тъкмо с този въпрос е свързана и поисканата от КЗЛД информация с писмо изх. № 9393/09.11.2015 г. (лист 34 от делото), адресирано до [фирма] и получено от дружеството на 13.11.2015 г. На това писмо дружеството отговаря със становище от 25.11.2015 г. (лист 17 от делото), в което не се сочат никакви данни, пряко или косвено свързани с установяване на телефонния номер на И. Д. М., на който същият е получил обаждане от [фирма], нито относно начина, по който дружеството се е сдобило с този номер. Едва в подадената до АССГ жалба срещу постановеното от КЗЛД решение за налагане на административно наказание, [фирма] навежда твърдения за съществувала към датата 13.11.2015 г. обективна невъзможност да предостави търсената от КЗЛД информация. Твърденията на дружеството обаче не се установяват от представените по делото доказателства, не се подкрепят с необходимия доказателствен материал. От приложените по делото договор за събиране на вземания от 30.04.2013 г., сключен между [фирма] и [фирма], и анекси към него, не може да се установи кога е започнал да тече, респективно е изтекъл срокът, в който колекторската фирма е имала задължение да обработва предоставения й от [фирма] пакет със задължения на неизрядния платец И. Д. М., респективно в кой момент е пристъпила към унищожаване на данните съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД.
Предвид всичко гореизложеното, не са налице основания да се счете, че [фирма] се е намирала в обективна невъзможност да предостави изисканата й от КЗЛД информация, поради което неопроверган остава изводът на административния орган за осъществено от дружеството нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД в хода на административното производство, образувано по жалба на И. Д. М.. Като е достигнал до противоположен извод и е възприел доводите на [фирма] за наличие на обективна невъзможност да предостави исканата информация, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен правен резултат, в противоречие с фактите по делото.
По тези съображения, атакуваното решение на АССГ, с което по жалба [фирма] е отменено като незаконосъобразно решение № Ж-307/2015 г. от 23.12.2015 г. на КЗЛД, в частта му, с която на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева, се явява необосновано и несъответно на приложимия материален закон. Поради това, същото като неправилно следва да бъде отменено. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което не се налага връщане на делото за ново произнасяне от първоинстанционния съд.
Спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като съобразно изложените в мотивите към настоящото съдебно решение фактически и правни доводи, жалбата на [фирма] срещу решение № Ж-307/2015 г. от 23.12.2015 г. на КЗЛД, в посочената му част, бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2143 от 30.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1006/2016 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], представлявано от С. Ц., срещу решение № Ж-307/2015 г. от 23.12.2015 г. на Комисията за защита на личните данни в частта му, с която на [фирма] е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева, на основание чл. 42, ал. 8 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) за нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от същия закон.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.