З. С. З. е подал касационна жалба срещу решение № 7261 от 21.11.2016 г. по адм. дело № 6212/2016 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 2-659/31.05.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта за установяване и обявяване на неговата принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени решението на комисията и се присъдят направените разноски.
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна.
Административният съд установил, че с писмо № КИ-К-16-3306/21.03.2016 г. до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" председателят на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия поискал да бъде изпратен списък на лицата, заемали или заемащи публични дейности от 10.11.1989 г. до момента на запитването, както следва: изпълнителните директори на изпълнителни агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерски съвет, главните секретари, генералните директори, заместник-генералните директори, главните директори, заместник-главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в администрацията на изпълнителната власт.
С писмо № 09-00-00-17/1/07.04.2016 г. на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" на комисията бил изпратен списък на лицата, заемали посочените длъжности в периода 02.05.1997 г. – 07.04.2016 г. По данни от списъка, в периода 31.10.2012 г. – 08.12.2013 г. З. С. З. заемал длъжността "началник на отдел – ОО КД" в Държавната автомобилна инспекция-[населено място], а в периода 31.01.2014 г. – 28. 01.2015 г. - директор на дирекция – РД „АА“ в Управление " Държавна автомобилна инспекция" - [населено място].
След проверка на лицата по чл. 3, ал. 1 т. 12 и т. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията констатирала, че З. З. бил вербуван на 26.05.1988 г. от оперативния работник Г. Щ.. З. е бил регистриран като агент с псевдоним [наименование], осъществявал сътрудничество в Окръжно управление на МВР – [населено място]– "Държавна сигурност", по линия на ВГУ.Тези данни се съдържат в регистрационен дневник, картони обр. 4 – три броя и картон обр. 6. С решение № 2-659, прието на заседание на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 31 май 2016 г., била установена и обявена принадлежност на З. С. З. към органите по чл. 1, ЗДРДОПБГДСРСБНА. В решението е отбелязано, че разкриването на установените данни е на основание чл. 29, ал. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, както и че за З. С. З. липсват други данни по чл. 25, т. 3 от закона
От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 9, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, при спазване на изискванията за форма и правилно приложение на материалния закон. В отговор на възражението на жалбоподателя съдът посочил, че не се изисква установяването на дейност, а формално придобиване на статут на секретен сътрудник на органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Намерените документи свидетелствали за принадлежността на жалбоподателя към апарата на Държавна сигурност. Административният съд отхвърлил като неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че не е уведомен за откриването на административното производство и че не му е осигурена възможност за участие в него с аргумент, че съгласно чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 от закона се установява въз основа на документи, намерени в информационните фондове. Не бил възприет и доводът на жалбоподателя за липсата на мотиви в решението на комисията. Според съда, решението съдържа реквизитите, предвидени в чл. 29, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, с което изиискванията на закона били изпълнени. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата на З. С. З. против решение № 2-659/31.05.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Що се отнася до оплакването за необоснованост, то не се подкрепя с относими към това касационно основание съображения, поради което не следва да се разглежда.
Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател, че съдът е подходил формално при оценката на писмените доказателства, приобщени към административната преписка. Документите с името на жалбоподателя, намерени в информационните фондове, са били оспорени от него. Съдът основателно е посочил, че доказателствената им сила не е разколебана, тъй като жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не е установил посредством други доказателства тяхната неавтентичност. Подпис на съставител липсва само на един от картоните, обр. 4 (л. 33 от делото). Другите три картона ( обр. 4 - на лист 34 и 35 и обр. 6 - на стр. 36) са подписани от съставителя и тъй като нямат външни недостатъци, притежават доказателствена сила.
Другото оплакване на касационния жалбоподател е свързано с извода на съда, че решение № 2-659/31.05.2016 г. на комисията не е взето в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е мотивирано. Касационната инстанция споделя преценката на първоинстанционния съд. Решението има съдържанието, каквото изисква разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗДРЗОПБГДСРСБНА. При наличието на намерени за жалбоподателя документи от вида на неизчерпателно изброените в чл. 25 ЗДРЗОПБГДСРСБНА комисията има задължение да обяви принадлежността на лицето към Държавна сигурност, включително и когато документите са регистрационни картони и извадки от регистрационен дневник. Както ясно е записано в чл. 29, ал. 3 ЗДРЗОПБГДСРСБНА, лице, на което имената и псевдонимите му са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, се разкрива от комисията, като изрично се отбелязва, че липсват други данни по чл. 25, т. 3. Законът за достъп и за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия включва особени правила, които се отклоняват от разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, предвиждащи участието на заинтересованото лице в производството, обсъждане на събраните доказателства и възраженията на лицето и излагането на подробни фактически и правни съображения в решението на административния орган. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея, ако това се налага от естеството на обществените отношения.
При отсъствието на сочените касационни основание решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на З. С. З., е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7261 от 21.11.2016 г. по адм. дело № 6212/2016 г. по описа на Административния съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.