Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на М. А. А. от [населено място], чрез адв. С., срещу решение № 2299 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 3011/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-209/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта му, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/пр. 3045-15-170 от 21.08.2017 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив. Осъдил е М. А. А. да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. Изложени са подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО, както и нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховния административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-209/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта му, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/пр. 3045-15-170 от 21.08.2017 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с...