Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. В. И., с адрес в [населено място], срещу решение №1325/01.03.2017 г. по адм. дело №176/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗЛС -55/29.08.2016 г. на командира на военно формирование [номер] - [населено място]. Касаторът поддържа в касационната си жалба, чрез процесуалните си представители, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по касационна жалба - командирът на военно формирование [номер] - [населено място], чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспорената заповед, с която е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в резерва, като са му определени дължимите обезщетения, е издадена от компетентния орган по чл. 161, т. 3 ЗОВСРБ, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Налице е посоченото в заповедта правно основание - чл. 245, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ, при което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", а именно осъждане за умишлено престъпление от общ характер с присъда №0195/14.07.2014 г. по н. о.х. д. №0195/2013 г. на Софийски военен съд, в сила от 01.08.2016 г. Прието е за неоснователно възражението на И., че договорът му за военна служба към момента на издаване на заповедта е бил вече прекратен.

Решението е правилно. Правилно АССГ е приел, че заповед № КВ -316/04.07.2011 г. на министъра на отбраната не е довела до прекратяване на договора за военна служба, тъй като с нея жалбоподателя е освободен от заеманата до момента длъжност поради организационно - щатни промени, взет е в разпореждане на министъра по щат А - 916 и е разрешено включването му в курс по условията на чл. 226е от ЗОВСРБ, при което е разпоредено военослужащият да се води на работа и доволствие във военно формирование [номер] - [населено място]. От така цитирания текст на заповедта е видно, че същата не прекратява правоотношението на военослужащия И..

Неоснователно е и оплакването за неправилна преценка на АССГ, че прекратяването на правоотношението е настъпило по силата на заповед №201/01.03.2012 г. на командира на военно формирование [номер] - [населено място] за прекратяване на договора за военна служба на И., която впоследствие е отменена с оспорената заповед. Обоснована е констатацията на АССГ, че заповедта от 2012 г. не е връчена на жалбоподателя, а съгласно чл. 170, ал. 1 ЗОВСРБ договорът за военна служба, се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по чл. 162, т. 2 - от датата на навършване на пределна възраст и по чл. 162, т. 7 - от датата на смъртта. Допълването на цитираната норма в ДВ бр. 98/09.12.2016 г. с хипотезата на чл. 162, т. 1а - от датата на изтичане на уговорения срок, е след издаване на оспорената заповед, поради което е неприложимо по време за настоящия казус материално право. Законосъобразен е изводът на съда, че поради невръчването на заповедта от 2012 г. договорът за военна служба не е бил прекратен.

Правилни са доводите на АССГ относно наличието на посоченото в заповедта правно основание, както и че съгласно чл. 249, ал. 4 ЗОВСРБ сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат до приключване с влязла в сила присъда на наказателното производство.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на военно формирование [номер] - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1325/01.03.2017 г. по адм. дело №176/2017 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА И. В. И., с адрес в [населено място], Софийски централен затвор, да заплати на военно формирование [номер] - [населено място] разноски по делото в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.