Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А., гражданин на Пакистан против решение № 472 от 19.07.2017 г. по адм. дело № 544/2017 г. на Административен съд – Хасково. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 7632 от 31.03.2017 г. на председателя на Държавната агения за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от процесуалния му прдставител - адвокат Д.. Той обосновава твърдения за съществуваща заплаха по отношение на кандидата, представляваща предпоставка за предоставяне на бежански и хуманитарен статут.
Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ. Спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона, тъй като твърденията за получавани заплахи, без да е ясно как, кога, от кого са получени и какво е съдържанието им, не могат да се обвържат с основания за преследване. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е по жалба, подадена от И. А. против решение № 7632 от 31.03.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Смята, че са налице и материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като данните, на които се е позовал административният орган са стари и не разкриват обективно обществено-политическата обстановка в Пакистан.
Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец.
На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от Закон за предоставяне на такъв. Съдът подробно е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в Пакистан, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Обосновал се е с факта, че се установяват проблеми, свързани с нарушаване на човешките права, но те не са от естество да правят невъзможно съществуването на населението в относително спокойна среда. Отделно от това е съобразил от представените справки в административното и съдебното производство, че проблемите с терористичните организации засягат само отделни райони. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно.
Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Нещо повече, административният орган и съда са приели, като относително достоверен неговия разказ, макар, че той е вътрешно противоречив и на места житейски нелогичен. Видно от справката, жалбоподателят се представя по народност, като пащун, вероизповедание - сунит, женен и с деца, като той и семейството му живеят в с Г. Д., област "Сват". Не е член на политически партии и не е отбивал военна служба, която не е и задължителна. Сам заявява, че не е имам проблеми, свързани с народност и вероизповедание. Видно от справката за състоянието в страната по произход, представена пред административния съд, неговата етническа група е втората по големина в Пакистан (след пунджаби) и обхваща 15.03 % от населението. Аналогично е положението и с вероизповеданието му - от 96.4% мюсюлмани, която е официалната религия, сунитите са 85-90 %. Обсъдените четири елемента: народност, вероизповедание, липса на изразени политически пристрастия и военни умения, правят много малко вероятно той да бъде обект на преследване по причините, отразени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Предоставените обяснения за получавани заплашителни писма единствено поради факта, че е бил доброволен асистент в комитет за мирно уреждане на въникнала вражда (не съобщава тя да е от политическо, националистическо или религиозно естество), дори и да се приемат за достоверни, по никакъв начин не поясняват причината за проблем с талибаните. Както обосновано е приел административният орган, не поясняват и причината, поради която той дори не е направил опит да се свърже с полицията или в краен случай да напусне района в който живее, вместо страната си. Напълно немотивиран и също житейски нелогичен е отговорът му на въпроса, какво смята, че ще му се случи в случай на завръщане в Пакистан. Той е отговорил, че ще бъде убит. Този отговор не може да се свърже по никакъв начин с изявлението, че България му харесва, защото хората са дружебюлни и весели. Преценката на бежанската му история, логически свързана и с отговорите на останалите въпроси при проведеното интервю, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд за причини, довели до напускане на страната по произход, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец.
В касационната жалба и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, се акцентира на наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Съдът намира и тези възражения за неоснователни.
В рамките на административното и двете съдебни производство са представени три справки за обществено-политическия живот, икономиката и състоянието на човешките права в Пакистан, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с „Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход”. В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 7.12.2016 г. и именно тя е обсъждана в мотивите на административния орган за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В сщото време интервюто е проведено на 11.01.2017 г., а решението на председателя на ДАБ е взето на 31.03.2017 г. Съпоставянето на трите дати ясно показва краткия период от време между изготвянето на справката и произнасянето на компетентния орган. Поради това са неоснователни възраженията, че при вземане на решението е използвана стара справка, съдържаща неактуални вече данни за обществено-политическия живот в Пакистан.
Втората справка е от 6.06.2017 г. и в нея се прави основен извод, че през 2016 г. Пакистан е сравнително стабилна държава. Описани са провинциите, характеризиращи се с продължаващо терористично насилие и нарушаване на човешките права. Сред тях не фигурира районът, в който жалбоподателят твърди, че живял и където е останало семейството му. Това дава основание на касационната инстанция да приеме възможността за вътрешно разселване по чл. 9, ал. 4 ЗУБ, която също дерогира предоставянето на хуманитарен статут.
Тази възможност се затвърждава и от третата справка, представена в настоящото съдебно производство и с дата - 2.05.2018 г. В нея се съдържат позитивни данни за подобряване на общата ситуация със сигурността в Пакистан, ведно с ускоряване на икономическия растеж, съпътстван обаче от задълбочаване на макроикономическото неравновесие. Констатирано е нарушаването на човешките права, но кандидатът за хуманитарен статут не попада сред най-честите групи хора, субекти на нарушаване на правата: журналисти, членове на медийни организации, жени и хора с различна сексуална ориентация. Сред изброените за трети път райони с провеждани военни кампании срещу войнствени и терористични групи, районът, от който идва жалбоподателят не фигурира. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социлна група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 472 от 19.07.2017 г. по адм. дело № 544/2017 г. на Административен съд – Хасково. РЕШЕНИЕТО е окончателно.