Производството е по реда на чл. и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ – Пловдив, срещу решение №1460 от 11.08.2017 г., постановено по адм. д.№1474/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт №Р-16001616006769-091-001 от 14.03.2017 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 243/03.05.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с който на [фирма] са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 120 000 лв. и лихви върху тази сума в размер на 11 604.20 лв.
Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае за реална сделка между търговски дружества и съотвенто дължима неустойка по договор. Не са обсъдени събраните по делото доказателства относно симулативния характер на сделката, фактът че неустойката все още не е била дължима, когато е осчетоводена като разход на фирмата, както и че документите въз основа на които се гради защитната теза на ревизираното лице са частни по своя характер и следва да се ценят в съвкупност с другите събрани по делото доказателства.
Възразява се срещу преценката на съда относно понятието „трети лица” и обвързващата сила на представените по делото документи.
Не е съобразен от първоинстанционният съд фактът, че е налице ощетяване на фиска, тъй като сумата с която е намален финансовия резултат на [фирма] е дадена в увеличение на финансовия резултат на [фирма]. В случая е отчетен разход, който не е относим към отчетната 2015 г. и не е документално обоснован, поради което е незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното съдебно решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, в представен по делото писмен отговор, обосновава становище за неоснователност на оспорването. Излага твърдения в подкрепа на постановеното решение, като намира че същото е законосъобразно и правилно. Преценката на доказателствата е извършена в тяхната съвкупност и в съответствие с относимите материално правни разпоредби. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция
Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Съдът не е установил коректно фактите по делото, което е бил длъжен да стори дори при пасивното поведение на страните по делото. Липсва каквато и да е обоснованост в хронологията на сключване на предварителните договори. Тези обстоятелства не са установени и коментирани от съда, което е основание решението да бъде отменено, като неправилно постановено.
Върховен административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което се дължи разглеждането й по същество.
Предмет на съдебен контрол пред АС-Пловдив е бил ревизионен акт №Р-16001616006769-091-001/14.03.2017 г. издаден от органите по приходите, потвърден с решение №243/03.05.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с който на [фирма] допълнително е установен корпоративен данък в размер на 120 000 лв. и са му начислени лихви в размер на 11 604.20 лв.
От фактическа страна по делото е установено, че между [фирма] в качеството му на продавач и [фирма], като купувач е сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот в [населено място] н стойност 6 000 000 лв. без ДДС. Сключването на окончателния договор е предвидено за 16.11.2015 г., като тогава следва да бъде заплатена и договорената сума за продажбата. В предварителния договор има клауза за изплащане на неустойка, в случай, че по вина на купувача сделката не се финализира. Определеният размер на неустойкта е 20% от договорената цена.
Окончателен договор между страните не е сключен по вина на [фирма], поради което същият дължи неустойка в размер на 1 200 000 лв. в срок от 30 дни от получаване на поканата за заплащането й, а договорът се прекратява едностранно. Сумата, договорена като неустойка не е платена до 31.12.2015 г., но същата е посочена като задължение към доставчици и е отразена в съставения от [фирма] баланс към 30.09.2016 г.
Първостепенният съд е приел, че приходната администрация неправилно е извършила преобразуване на счетоводния финансов резултата на дружеството за 2015 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, в размер на 1 200 000 лв. Не са споделени изводите на ревизиращите, че страните по предварителния договор за покупко-продажба на поземлен имот в [населено място], не са имали никакво намерение да го сключват действително.
АС-Пловдив е преценил, че съставените между търговците "покани /уведомления и предизвестие”, както и електронната кореспондениця между тях, като е приел, че същите отразяват действителни търговски взаимоотношения. Обсъден е характерът на документите и формалната доказателствена сила която притежават, като въз основа на тях е прието, че [фирма] е било посредник за сключване на покупко-продажба на недвижим имот между [фирма] и [фирма] и поради неизпълнение на задължението от страна на чуждестранното дружество за закупуване на имота не се е стигнало до финализиране на предварителния договор сключен на 07.09.2015 г.
Не са споделени и изводите на органите по приходите, че не е изтекъл срокът за заплащане на неустойка, поради което и не е налице финансова загуба за ревизираното лице за 2015 г. Прието е, че въпросната покана е за плащане на неустойката, тъй като съгласно уговорката в т. IV.2 на договора се е прекратил едностранно. Задължението за неустойка е възникнало от момента на прекратяване на договора. Ето защо съдът приема, че задължението е възникнало с развалянето на договора и правилно сумата за дължимата неустойка е отчетена като загуба през финансовата 2015 г.
Като косвена индиция за реалността на отношенията между търговците от съда е отчетено обстоятелството, че правоприемника на ревизираното лице е изплатило на [фирма] сума в размер на повече от 1/3 от размера на неустойката, чрез прихващане по споразумение от 02.11.2016 г. Не е без значение и факта, че сумата с която е намален финансовият резултат на ревизираното дружество е отчетена като увеличение на финансовия резултат на дружеството, в чиято полза е възникнало вземането за неустойка. Въз основа на горните мотиви, решаващият състав на АС-Пловдив е направил извод за наличие на документална обоснованост на разходите и наличие на доказателства, че условията по сделката не се отклоняват от обичайните и не е налице отклонение от данъчно облагане в следствие на което е настъпила загуба за фиска. Разходът за неустойка неправилно не е бил признат за данъчни цели, поради което и неправилно е бил установен допълнително корпоративен данък на дружеството за 2015 г., в едно с дължимите лихви върху сумата.
Решението е неправилно. Налице са сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна. При постановяването на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционият съд е направил фактически извод за наличие на реални търговски взаимоотношения между страните по сключения предварителен договор, без преди това да обсъди събраните по делото доказателства.В мотивите на решението са констатирани фактите, че е налице вписване в счетоводните документи на [фирма] прихода от неустойката, но от къде е установен този факт не е ясно. Не е обсъдено и представеното споразумение за прихващане на вземания между [фирма] /правоприемник на [фирма]/ и купувача по предварителния договор, и има ли то отношение към предмета на спора. От стойността на погасените вземания е видно, че това не е размерът на дължимата неустойка, а съдът само е констатирал наличието на споразумение и го е приел за косвено доказателство за плащане по т.ІV.2 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Необсъждането на събраните по делото доказателства, а само тяхното посочване в мотивите на съдебното решение не представлява излагане на мотиви и обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и обвързаност, така както изисква чл. 236, ал. 2 от ГПК. Мотивите на съдебното решение следва да обосновават крайния извод на съда формулиран в диспозитива. Изложените мотиви на решението, в които не са обсъдени, а само изброени събраните по делото доказателства препятстват осъществяването на проверката на съдебния акт. Липсата на конкретика и посочване на кои установени по делото факти се основават изводите за незаконосъобразност на ревизионния акт, препятства настоящият съдебен състав да направи преценка относно правилността на решението и да се извърши дължимата проверка за спазване на материалния закон.
При постановяване на съдебния акт е допуснато и друго нарушение на съдопроизводствените правила, съдът след образуване на делото не е дал указания на страните по тежестта за доказване на спорните факти. Видно от разпореждането за насрочване и от протокола на проведеното открито съдебно заседание, решаващият състав не е определил фактите и обстоятелствата, които всяка от страните следва да установи с оглед спора по делото. Поради липсата на указания по делото не е установено дали разходите, които дружеството си е начислило са реални; с оглед на обстоятелството, че доказателствата на които ревизираното лице основава защитната си теза са частни, диспозитивни и имат само формална доказателствена сила е следвало да му бъде указано, да установи реалност на договорките между него и [фирма], както и с [фирма].
По този начин е допуснал нарушение на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, което се квалифицира като съществено доколкото препятства установяването на обективната истина по спора, респективно касационната проверка за правилност на обжалваното решение.
За да се преодолеят допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила от решаващия съд, свързани с липса на указания относно тежестта на доказване, необсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните, следва обжалваното решение да се отмени и на основание чл. 222, ал 2, т. 1 АПК, делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да постанови решението си по същество след като отдели спорното от безспорното, укаже на страните конкретно и ясно доказателствената тежест която носят и обсъди в тяхната съвкупност всички представени по делото доказателства.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не се произнася по разноските.
Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1460/11.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1474/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ВРЪЩА делото на Административен съд гр. П., за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение.
Решението не подлежи на обжалване.