Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Г. срещу решение № 1537 от 03.10.2016 г. по адм. д. № 422 / 2016 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена подадената от касатора жалба срещу Ревизионен акт/РА/№22/02.12.2015г., издаден от органи по приходите при дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при О. Б, потвърден с решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Б. в частта относно определените задължения за такса битови отпадъци за 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014г. в размер на 2022, 18 лева главница и 701.91 лева – лихва, както и в частта за разноските. Съдът е присъдил разноски в полза на ответника по делото в размер на 436 лева.

Според касатора решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при неточно тълкуване на събраните по делото доказателства. Счита, че решението на съда е неправилно, тъй като по делото е установено, че процесният имот „къща за гости“ е жилищна сграда, обектите в нея - стаи за гости са жилища, чиито предназначение не е променено по предвидения в закона ред. Следователно процентният показател за начисляване на ТБО следва да е в размер на 1 промил върху данъчната основа.

Ответната страна в писмен отговор до съда, оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

За постанови съдебният акт в обжалваната част съдът е приел от фактическа и правна страна, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 22/15.09.2015г., издадена от Р. И. – началник отдел „КПС“ в Дирекция „МПДТР“ при община Б., оправомощена със заповед № 08-00-56/13.00.2014г. на директора на Дирекция „МПДТР“ при община Б.. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад № 22/10.11.2015г., съставен от ревизиращия екип на основание чл. 117 ДОПК, който е неразделна част от издадения на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионен акт № 22/02.12.2015г. Актът е обжалван пред кмета на община Б. в частта, относно установените задължения на жалбоподателя за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) и е потвърден като законосъобразен в тази част с решение № 141/19.01.2016г.

С ревизионния акт е установен размер на публични задължения на Г. като съсобственик в сграда с административен адрес: [населено място],[жк], [улица], за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2010г.-2014г. Размерът на задълженията съставлява разликата между заплатени за периода ДНИ и ТБО, определени за недвижимия имот като жилищен обект, въз основа на данните от първоначално подадена от ревизираното лице декларация по чл. 14 ЗМДТ и преизчислени такива задължения за същия период за самостоятелен обект от сградата – кафе като за търговски, нежилищен обект, и преизчислени задължения за ТБО за още два самостоятелни обекта в сградата като за нежилищни обекти, находящи се на етаж първи и втори, всеки с площ 45.43 кв. м. Разликата е доначислена с ревизионния акт въз основа на събрани в хода на ревизионното производство доказателства за промяна в статута и предназначението на посочените самостоятелни обекти в сградата, за което ревизираното лице е подало и коригираща декларация в хода на ревизионното производство. Разликата за довнасяне се дължи на две причини: на изчисления, направени на база по-висока данъчна оценка, при определянето на която е използван по-висок коефициент за местоположение само за един от декларираните самостоятелни обекти – кафе, както и на прилагане на ставки за ТБО като за нежилищен имот за посочения търговски обект и за още два от обектите, посочени в коригиращата декларация. Неразделна част от ревизионния доклад са разпечатки на данъчните оценки на недвижимите имоти, формирани въз основа на данните, съдържащи се в декларация с вх.№ 20539/24.01.2006г. и дубликати на документи за платените ДНИ и ТБО за ревизираните години, както и разпечатките на данъчните оценки на недвижимите имоти, формирани съгласно данните от коригиращата декларация. В тях са посочени използваните от органа по прихода корекционни коефициенти при изчисляване на данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО за всяка от годините включени в обхвата на ревизията.

С ревизионния акт на жалбоподателката са определени задължения за ДНИ общо в размер на 160.22 лв. и лихва за забава в размер на 53.22 лв., и ТБО общо в размер на 2 022.18 лв. и съответната лихва в размер на 701.91 лв. за периода 2010г.-2014г. В хода на ревизията е установено, че по силата на нотариален акт № [номер], т.II, рег.№ 7658 от 5.12.2003г. Г. притежава една втора ид. ч. от 114 кв. м. идеални части от дворно място, урегулирано в парцел [номер], пл.№ [номер], кв.[номер], по плана на [населено място],[жк], [улица], цялото с площ от 228 кв. м. По силата на договор за доброволна делба на недвижим имот и за разпределение правото на ползване на УПИ от 30.01.2006г. Р. Г. и Д. Г. са придобили при равни квоти правото на собственост върху северното крило на жилищната сграда с РЗП - 293.965 кв. м., състоящо се от партерен етаж със застроена площ от 63 кв. м., първи и втори жилищни етажи, всеки от тях със застроена площ от 77.34 кв. м. и подпокривно пространство със застроена площ от 76.285 кв. м., построена в УПИ [номер], в кв.[номер] по плана на[жк], [населено място], [улица]. С декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх.№ 20539/24.01.2006г., с партида № [номер], Д. Г. е декларирал притежаваните от него и Р. Г. при равни квоти (1/2 ид. ч.) земя с площ 114 кв. м./ид. ч. от дворно място и къща, със следните характеристики: етажност – 3, РЗП – 231 кв. м. и мазе с площ 63 кв. м. Съгласно представените по делото разпечатки, данъчната оценка на сочените недвижими имоти, формирана върху така декларираните данни, е в размер както следва: 180 114.60 лв. за 2010г., като за Г. тя е в размер на 1/2 или 90 057.30 лв.; 179 220.80 лв. за 2011г., като за Г. тя е в размер на 1/2 или 89 610.40 лв.; 178327.10 лв. за 2012г., като за Г. тя е в размер на 1/2 или 89 163.55 лв.; 177 433.30 лв. за 2013г., като за Г. тя е в размер на 1/2 или 88 716.65 лв., и 176 539.50 лв. за 2014г., като за Г. тя е в размер на 1/2 или 88 269.75 лв. Така определените годишни данъчни оценки са данъчната основа, върху която са изчислени и внесени Г. ДНИ и ТБО, в размер, както следва: за 2010г. – ДНИ 130.58 лв. и ТБО 90.06 лв.; за 2011г. – ДНИ 129.93 лв. и ТБО 90.06 лв.; за 2012г. – ДНИ 129.29 лв. и ТБО 89.16 лв.; за 2013г. – ДНИ 128.64 лв. и ТБО 88.72 лв.; за 2014г. – ДНИ 127.99 лв. и ТБО 88.27 лв.

В хода на ревизията са изготвени и връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от Г. и от трети лица. В отговор, директорът на дирекция „Икономика и стопански дейности“ при община Б. е представил договор за доброволна делба на недвижим имот и разпределение на правото на ползване на УПИ за имот с адрес: [населено място],[жк], [улица], заповед № 1309/28.08.2007г. на кмета на община Б. за определяне на категория две звезди на къща [наименование] с адрес: [населено място],[жк], [улица], удостоверение № 1459/24.02.2009г. за категория една звезда на кафене [наименование] с адрес: [населено място],[жк], [улица], справка за брой реализирани нощувки и внесен туристически данък за периода 2010г.-2014г. – къща [наименование], лице, извършващо дейността – [фирма], удостоверение № 270/19.11.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж: жилищна сграда (кафене и две стаи - хоби в партера; два броя апартаменти в жилищните и терасовиден етаж), домови ВиК и ел. отклонения. От директора на дирекция [ЮЛ] при община Б. са представени с придружително писмо проект от 09.2006г. за вътрешно преустройство на двата съществуващи гаража в партера в сградата в кафе-бар и проекти за жилищната сграда в УПИ [номер], в кв.[номер] по плана на[жк], [населено място]. В отговор на изпратено до ревизираното лице искане за представяне на документи и писмени обяснения Р. Г. е представила четири договора за наем на обекти от декларираната от съпруга ъ къща, както следва: договор от 1.03.2007г. за наем на партер, договор от 1.03.2007г. за наем на недвижим имот – 5 стаи, договор от 1.03.2007г. за наем на недвижим имот – партер и договор от 1.01.2012г. за наем на недвижим имот – 5 стаи. Договорите са сключени с [фирма]-[населено място].

В хода на ревизионното производство Р. Г. е подала коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх.№ ДК14010164/28.10.2015г., в която е декларирала, че е собственик на една втора идеални части от правото на собственост върху земя с площ 114 кв. м. и следните самостоятелни обекти от сградата: търговски обект – кафе на партера с РЗП – 16.86 кв. м., друг нежилищен на първи етаж с РЗП 45.43 кв. м., друг нежилищен на втори етаж с РЗП 45.43 кв. м., жилище на партер с РЗП – 50.69 кв. м. и жилище на трети етаж с РЗП 135.56 кв. м.

Въз основа на данните в коригиращата декларация, органът по приходите е формирал нова годишна данъчна оценка на описаните в нея недвижими имоти, както следва: 223 844.20 лв. за 2010г., като за жалбоподателката тя е в размер на една втора или 111 922.05 лв., 223 844.20 лв. за 2011г., като за жалбоподателката тя е в размер на 1/2 или 111 922.05 лв.; 222 743.80 лв. за 2012г., като за жалбоподателката тя е в размер на 1/2 или 111 371.90 лв.; 221 643.20 лв. за 2013г., като за жалбоподателката тя е в размер на 1/2 или 110 821.60 лв., съгласно разпечатките на данъчните оценки, неразделна част от ревизионния доклад, като в ревизионния акт е посочена друга сума - 110 861.65 лв.; и 220 542.80 лв. за 2014г., като за жалбоподателката тя е в размер на 1/2 или и 110 271.40 лв. Органът по приходите е доначислил ДНИ и ТБО за всяка от ревизираните години върху разликата между годишната данъчна оценка на имота, формирана на база данните от коригиращата декларация и годишната данъчна оценка на имота, формирана въз основа на данните от предходно подадена за същия декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 20539/24.01.2006г. Видно от ревизионния доклад и от ревизионния акт, ДНИ е изчислен като 1.45 промила върху разликата между данъчните оценки. Доначисленият размер на ТБО за самостоятелните обекти, вписани в коригиращата декларация под № [номер] – кафе, [номер] и [номер] - други нежилищни имоти, е изчислена като към изчислената с ревизионния акт данъчна оценка на имотите, са приложени промили за съответните услуги по чл. 62 от ЗМДТ за нежилищни имоти. Приложените промили за жилищните и за нежилищните имоти са посочени в ревизионния доклад.

С жалба вх.№ 94-01-43980/18.12.2015г Г. е оспорила ревизионния акт в частта относно установените задължения за ДНИ и ТБО за периода от 1.01.2010г. до 31.12.2014г. С решение № 141/19.01.2016г. кметът на община Б. е потвърдил ревизионен акт № 22/2.12.2015г., издаден от органи по приходите при община Б. в оспорената част. В мотивите на потвърждаващото акта решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Б. се сочи, че единствено при изчисляване на данъчната оценка на търговския обект – кафе, вписан в декларацията под номер [номер], е използван коефициент за местоположение със стойност 72.10. За изчисляване на данъчните оценки на останалите обекти, в това число и на тези, вписани под номера [номер] и [номер] в същата декларация, е използван коефициент за местоположение със стойност 51.50, т. е. като за жилищен имот. Според решаващия орган е налице неточност в изчисленията на данъчните оценки, тъй като през процесните периоди целият имот, от който жалбоподателката притежава Ѕ идеални части, е категоризиран като къща [наименование], категория две звезди, т. е. целият имот, а не само кафето, не е жилищен имот, тъй като попада в дефиницията за търговски обект по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ.З е следвало да бъде използван завишен коефициент за местоположение с 40 % при определяне данъчните оценки на всички обекти, а не само за обекта, деклариран като кафе. Преценено е, че тази неточност в изчисленията е в полза на жалбоподателя, тъй като за решаващия орган не съществува възможност да влошава положението му като завишава размера на установените с акта публични вземания.

По делото не е имало спор, а и от представените заповеди на кмета на община Б., издадени на основани е чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е установено, че собствените на жалбоподателката имоти, за които с ревизионния акт са установени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО, се намират в район – кв.Акации, за който община Б. е организирала предоставянето на услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване чл. 63 от ЗМДТ за периода от 2010г. до 2014г. не е бил спорен и факта, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на територии за обществено ползване са реално предоставени в посочения квартал, който е към ТД [ЮЛ].

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120 ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт. В тях са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за ДНИ и ТБО, доразвити в решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Б.. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ревизионния акт.

Съдът е приел, че обектите в сградата, посочени от нея на ред 2 и 3 в коригиращата декларация като „други нежилищни“ следва да бъдат третирани като нежилищни имоти и при изчисляване на ТБО за тях правилно е приложена ставка като за нежилищни имоти. Тези имоти, според първата инстанция, представляват самостоятелни обекти в сградата, всеки с РЗП 45.43 кв. м., според данните. Приел е че, към 19.11.2008г. процесната сграда е въведена в експлоатация като жилищна сграда, с изключение на кафето на партера, съгласно удостоверение № 270/19.11.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж. В ревизионното производство обаче според съда, са събрани и други доказателства – заповед за определяне категорията на обекта: къща [наименование] с капацитет 10 легла, 5 стаи, договори за наем на тези пет стаи с наемател [фирма], справки за брой реализирани нощувки в стаите и внесен туристически данък от дружеството, извършващо туристически услуги през 2010г.-2014г., които, ценени в тяхната съвкупност, обосновават извод, че тези обекти не се използват за жилищни нужди, а като туристически обект, в който се развива дейност хотелиерство по смисъла на § 1, т. 55 от ДР на ЗТ – предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и категорията на обекта, от юридическо лице, като се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 ТЗ хотелиерските и туристически услуги се извършват от търговците по смисъла на ТЗ и са сред изрично посочените сделки в чл. 1, ал. 1, т. 13 ТЗ. Посочените самостоятелни обекти са отдадени под наем от жалбоподателката и съпруга й на [фирма], категоризирани са като туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗТ отм. , респ. чл. 3, ал. 2, т. 1, б.“б“ ЗТ – къща [наименование], които дружеството-хотелиер е предоставяло за нощувки на физически лица през ревизирания период. Предвид вида на регистрирания обект ирелевантно според съда е обстоятелството, че тези стаи за гости не са сред изброените в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Съдът е приел, че те са нежилищни недвижими имоти независимо че не са сред нежилищните обекти, изброени в чл. 4, ал. 6 от Приложение № 2 от ЗМДТ, тъй като в закона не се съдържа легална дефиниция на понятието „нежилищен имот“, а и касае единствено начина на определяне на базисната данъчна стойност.

Съдът е приел, че оспореният РА е законосъобразен и обоснован – издаден е от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Така мотивиран е отхвърлил жалбата.

Постановеното решение е неправилно в обжалваната част, а именно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р. Г. срещу РА№22 /№22/02.12.2015г., издаден от органи по приходите при дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при О. Б, потвърден с решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Б. в частта относно определените задължения за такса битови отпадъци за 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014г. в размер на 2022, 18 лева главница и 701.91 лева – лихва за сумата над 504, 86лв. главница и 173, 73 лв. – лихви.

Спорният по делото въпрос е един и той е дали процесните обекти, извън кафене [наименование], за който няма спор че е нежилищен търговски обект, са жилищни или нежилищни имоти. От отговора на този въпрос зависи дали законосъобразно е определена ставката при определянето на ТБО т. е. дали ставката трябва да е за жилищен или за нежилищен имот по отношение на останалите два обекта.

Настоящата инстанция намира, че процесните имоти не са търговски обекти по смисъла на чл. 2, т. 2 от Приложение №2 към ЗМДТ, тъй като не са сред изчерпателно изброените обекти. Тази разпоредба обаче е относима единствено и само към определянето на данъчната оценка на имота. Обстоятелство, че един имот не е търговски обект по смисъла на чл. 2, т. 2 от Приложение №2 не го прави автоматично жилище. Т.е. възможна е хипотеза, при която един имот не е търговски обект, но в същото време е нежилищен имот – например офис.

За да се отговори на въпроса дали процесният имот е жилищен или нежилищен следва да се имат предвид следното:

В ЗМДТ, както и в Наредбата липсва дефиниция на понятието „жилищен имот“. Определения на „жилище“ и жилищна сграда“ се съдържат в допълнителните разпоредби на ЗУТ и по конкретно в §5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната т. 29 „Жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, а според т. 30 "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Анализът на цитираните дефиниции води до извод, че първата задължителна предпоставка, за да се определи един имот като жилищен е наличието на съществуваща в него сграда, въведена в експлоатация и годна за обитаване. Едва след като е налице обитаема сграда следва да се прецени дали тази сграда е жилищна или нежилищна, предвид цитираното по-горе определение. Когато съответната сграда е определена като жилищна се прави преценка на всеки отделен обект, находящ се в нея, дали притежава характеристиките на жилище, съгласно т. 30 на §5 ДР на ЗУТ или не.

Съгласно т. 41 от §5 ДР на ЗУТ „промяна на предназначението“ на обект или част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) и нормативните актове за неговото прилагане.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 б. а и б. б разделят местата за настаняване на две групи – клас А – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили и клас Б - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.

Според разпоредбата на чл. 28, ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наредба№7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в границите на курортите, курортните територии в населени места, курортните комплекси и ваканционните селища с изключение на морските плажове се отреждат терени и се урегулират имоти, в които могат да се изграждат:1. курортни обекти за настаняване и подслон - хотели, пансиони, почивни домове, вили, санаториуми, къмпинги, бунгала и др. п.; 2. жилищни сгради за постоянно обитаване, в т. ч. за настаняване на курортисти;

Т.е. законодателят допуска възможността в жилищни сгради за постоянно обитаване да се настаняват курортисти. Т.е. настаняването на курортисти в жилищни обекти, не променя автоматично предназначението и характера на тези обекти. Не превръща съответните сгради в хотели.

От доказателствата по делото се установява, че обектите се намират в жилищна сграда предвид удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда“ Пета категория. Няма данни предназначението на сградата или на находящите се в нея обекти/ апартаменти/ да е променено. Няма пречка в жилищна сграда или в жилищен обект да се настаняват курортисти или туристи. Обстоятелството, че обектите са катагоризирани като стаи за гости по ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА), не опровергава извода, че процесните обекти са жилищни.

Фактът, че имотите са декларирани с коригираща декларация като нежилищни, не означава непременно, че обектите са нежилищни.

Административният орган и съдът са длъжни да зачетат действителното фактическо положение – т. е. действителното предназначение на имотите. Декларирането има значение и е обвързващо, но само дотолкова доколкото декларираните данни не бъдат опровергани с допустими доказателствени средства в съдебното или в административното производство. В случая от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че процесните обекти, находящи се в жилищна сграда, са жилища, тъй като са въведени в експлоатация именно като такива и тъй като задоволяват жилищни нужди.

Изложеното до тук води до извод, че процесните имоти са жилищни и ставката за определяне на ТБО следва да се определи като за жилищен имот.

Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Г. срещу РА по отношение на определения размер на ТБО за процесния период.

От друга страна по отношение на същите имоти има влязло в сила решение № 8394/29.06.2017г. по адм. дело № 10 367/2016г. по описа на ВАС, седмо отделение, което е в същия смисъл.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Назначена е експертиза, която е определила размера на ТБО при ставка 1 промил.

Предвид изложеното съдът следва да преизчисли размера на дължимата ТБО както следва: за 2010 година размерът на ТБО от 440.70 лева главница и 238, 36 лева - лихва следва да се намали на 108, 23 лева - главница и 58.54лв.-лихва, за 2011 година размерът на ТБО от 440.70 лева главница и 190.98 лева - лихва следва да се намали на 108, 23 лева - главница и 46.90 лв.-лихва; за 2012 година размерът на ТБО от 418, 11 лева главница и 138, 29 лева - лихва следва да се намали на 103, 85 лева - главница и 34.35 лв.-лихва; за 2013 година размерът на ТБО от 416, 01 лева главница и 95, 24 лева - лихва следва да се намали на 103, 33 лева - главница и 26, 66 лв.-лихва; за 2014 година размерът на ТБО от 306, 66 лева главница и 39, 04 лева - лихва следва да се намали на 80, 70 лева - главница и 10, 28 лв.-лихва/ или общият размер на задълженията за ТБО за процесния период бъде намален от 2022, 18лв.- главница и 701, 91лв. лихви на 504, 86лв. главница и 173, 73 лв. – лихви.

Решението в частта за разноските следва да се отмени за сумата над 132 лева. Новият размер е определен съразмерно на отхвърлената част от жалбата, предвид разпоредбата на чл. 78, а. 3 ГПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид крайния изход на спора на касатора по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 558, 63лв./петстотин петдесет и осем лева и 63 ст./ от които 553, 63 лева за първата инстанция, съразмерно с уважената част на жалбата/ разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение/ и 5 лева държавна такса за настоящата съдебна инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1537 от 03.10.2016 г. по адм. д. № 422 / 2016 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена подадената от касатора жалба срещу Ревизионен акт№22/02.12.2015г., издаден от органи по приходите при дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при О. Б, потвърден с решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Б. в частта относно определените задължения за такса битови отпадъци за 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014г. в размер на 2022, 18 лева главница и 701.91 лева – лихва, за сумата над 504, 86лв. главница и 173, 73 лв. – лихви и вместо него постановява :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт22/02.12.2015г., издаден от органи по приходите при дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при О. Б, потвърден с решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Б. в частта относно определените задължения за такса битови отпадъци за 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014г. в размер на 2022, 18 лева главница и 701.91 лева – лихва, за сумата над 504, 86лв. главница и 173, 73 лв. – лихви.

ОТМЕНЯ решение № 1537 от 03.10.2016 г. по адм. д. № 422 / 2016 г. на Административен съд Бургас в частта, с която Р. Д. Г. е осъдена да заплати съдебни разноски на община Б. за сумата над 132 лева.

ОСЪЖДА О. Б да заплати на Р. Д. Г. сумата от 558, 63лв./петстотин петдесет и осем лева и 63 ст./ – съдебни разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.