Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т и на П. А. А. срещу решение № 427/27.11.2017 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 356 по описа за 2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-04000415002366-091-001/07.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т.

Първият касатор заявява общо трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебния акт. Изразява несъгласие с извършената от съда преценка на писмените и гласните доказателствени средства, с която е обоснован извод за отсъствие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 ДОПК за извършване на ревизията по реда на чл. 122-124а ДОПК. Предлага основана на собствената му познавателна дейност интерпретация на фактите. Иска отмяна на решението в частта относно разпоредената отмяна на РА относно задълженията за подоходен данък и за лихви за забава, както и за задълженията за задължителни осигурителни вноски за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2012 г., а също и в частта за разноските, съответно и ползващо го решение по съществото на спора. Претендира деловодни разноски.

Вторият касационен жалбоподател оспорва правният извод на съда за валидност на РА. Доводите му са за липса на компетентност на органа по приходите, възложил ревизията, да издаде решение за изземване на преписката и заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизията. Иска отмяна на първоинстанционното решение и обявяване на нищожността на РА, както и присъждане на разноските за производството, включително тези от предходното касационно производство.

Като ответници по касация всеки от касаторите отрича основателността на насрещната касационна жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата на П. А....