Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

[фирма], чрез адв. П. В. обжалва решение № 909 от 23.05.2017г. на Административен съд, град Бургас, постановено по адм. дело № 44/2017г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р – 02000216000438-091-001/29.08.2016г. на орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № 297/20.12.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, гр. Б..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част на основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото и изводите относно липса на реални доставки. Според жалбоподателя всяка от процесните доставки е заплатена по банков път, като стоките са заведени в счетоводството на дружеството и впоследствие е извършено разпореждане с тях към трети лица. Изложени са доводи за неправилност и противоречие на мотивите и изводите на административния съд с практиката на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на решението.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Бургас не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на [фирма] са установени задължения за ДДС в общ размер на 5 886.98 лева и съответните лихви в общ размер на 1063.82 лева, от които за данъчен период м. 06.2014 г. - 1 510.40 лева и лихви от 317.69 лева,...