Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

С решение № 864 от 22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 1913/2016 г. Административен съд - Пловдив, е изменил ревизионен акт (РА) № Р-16000915009880-091-001/01.06.2016 г., потвърден с решение № 479/14.07.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д“ОДОП“) – Пловдив, в частта, с която на [фирма], [населено място], допълнително е установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 36 849, 47 лв., ведно със законните лихви в размер на 23 280, 67 лв., като е намалил така установеното задължение от 36 849, 47 лв. на 36 414, 06 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от [фирма], представлявано от адв. К., в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за неправилно определена данъчна основа и включването на суми по сметки 501 и 509 в актива на дружеството и невключването в пасива на суми по сметка 107. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пловдив и вместо него постанови друго, с което да отмени РА изцяло и алтернативно за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски в размер на 525 лв.

Решението в частта, с която РА е отменен не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, чрез своя процесуален представител в писмени бележки възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане...