Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез упълномощения адв. М. П., срещу решение № 4716 от 13.07.2017 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. д. № 8615/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 22221415007132-091-001 от 15.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 946 от 09.06.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 3 542, 05 лв. по фактури, издадени от [фирма].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу отхвърлянето на жалбата срещу РА, като е изложил доводи за реално осъществени доставки, доказателства за които били представени в хода на производствата. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответникът – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 619 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник...