Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП против Решение № 3029 от 02.05.2017 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2204 по описа за 2016година. С решението е отменен по жалба на [фирма], Ревизионен акт № Р-22220215000609-091-001/16.10.2015 г., издаден от М. С. Х. на длъжност началник сектор "Ревизии" при Дирекция "Контрол" на ТД на НАП София - орган, възложил ревизията и Д. Д. Т. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 119/26.01.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП в обжалваната част. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото е постановено при наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът законосъобразно посочил за приложима нормата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, както и че на основание чл. 9, ал. 3 и 4 от ППЗДДС, данъкът е изискуем от посредника, но незаконосъобразно счел, че трябва да му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 73а ЗДДС – с аргумент, че доставките не са укрити и данни за тях са налични в счетоводството на РЛ. Според жалбоподателя при условията на чл. 62, ал. 2 ЗДДС за РЛ изобщо не възниква право на приспадане на данъчен кредит, поради което такова не може да бъде упражнено. В този случай намира приложение специалния режим на корекции на чл. 62, ал. 4 ЗДДС, регламентиран в чл. 10 ППЗДДС. Касаторът се позовава на решение на СЕС по съединени дела С-536/08 и С-539/08 от 22.04.2010 година. Иска се отмяна на съдебното...