Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "ФФ Груп" ЕООД, ЕИК 203622714, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя Т.П, срещу Решение №42/15.02.2018 г. по административно дело № 441/2017 г. по описа на Административен съд - гр.В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000415008569- 091-001/03.02.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В. Т, потвърден изцяло с Решение №116/09.05.2017г. на И.Д.Д на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - В. Т. С решението съдът е осъдил „ФФ ГРУП“ ЕООД да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП разноски в размер на 3274 лв.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи наличие на ВОД към дружествата „STAVROS KONSTANTINOS GEORGIADIS” – Гърция и „QUAL GROUP”S.R.L. – Италия са изложени в касационната жалба. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските и вместо него постановено ново, с което се отмени РА, алтернативно връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане или обявяване на РА за нищожен, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция „ОДОП“- гр. В. Т при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст. юриск. Василева, в отговор на касационната жалба, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалвания РА на ревизираното дружество за данъчни периоди месец септември и месец октомври 2015г. е начислен ДДС общо в размер на 89167, 93лв. във връзка с недоказани вътреобщностни доставки и са определени лихви за просрочие в размер на 2306, 17лв. В хода на ревизията е прието, че на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС следва да се начисли допълнителен косвен данък поради недоказано на предвидените в чл. 53, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС предпоставки за прилагането на нулева данъчна ставка по процесните фактури с чуждестранни съконтрагенти, за които ДДС не е начислено на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
За да отхвърли жалбата на първо място АС е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По същество на спора, съдът е приел, че в рамките на ревизионното и съдебно производство „ФФ Груп“ЕООД не доказало наличието на изискуемите законови предпоставки за признаване на спорните доставки за вътреобщностни такива, поради което органите по приходите правилно са приложили общия данъчен режим, начислявайки с процесния РА дължимия ДДС. Решаващият състав е изложил тълкуване на приложимите материално-правни разпоредби по отношение на признаването на ВОД, като е възприет крайния извод, че РА е постановен при точно прилагане на материалния закон - чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС и чл. 86, ал1 от ЗДДС. Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.
На първо място е неоснователен довода за нищожност на обжалвания РА, поради липса на доказателства, че посочените лица са подписали заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт. В съдържанието на всички тези документи е отразено, че са издадени чрез информационна система " Контрол " като електронен документ, подписан с електронен подпис. От събраните в хода на съдебното производство доказателства по отношение на електронния подпис се установява, че лицата са имали квалифициран подпис, за периода на издаване на процесните документи.
По делото не е било спорно, че ревизираното лице е декларирало вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към „STAVROS KONSTANTINOS GEORGIADIS” – Гърция и „QUAL GROUP”S.R.L. – Италия с нулева ставка на ДДС.
Спорен е бил въпроса налице ли са предпоставките за освобождаване от ДДС на декларираните ВОД.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС, вътреобщностната доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. А съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД се определят с Правилник за прилагане на закона. Тези документи са определени с разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС, като в настоящия случай, освен фактура, трябва да е представен транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, тъй като ревизираното лице твърди, че транспортът е извършен за сметка на получателите (чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС).
Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на представените от ревизираното лице ЧМР съвкупно с доказателствата, събрани при двете насрещни проверки на превозвача „СИМ ТРАНС“ ЕООД. Относно ЧМР от 17.09.2015 г. представляващият „СИМ ТРАНС“ЕООД е посочил, че дружеството не е извършвало транспорт по това ЧМР във връзка с ВОД на „ФФ Груп““ЕООД до Гърция на фирма с VIN EL030533050. Констатирани са и различия в маршрута и изминатите километри по представените пътни листа от 30.09.2015 г. при първата и втората проверка. В представените потвърждения е посочено друго превозно средство от посоченото в ЧМР. В подкрепа на извода на съда за липса на годни и убедителни доказателства, удостоверяващи получаването на стоката на територията на Р. Г е и приложения формуляр SCAC, получен по линията на обмен между данъчните власти на държавите членки, по който получателят по доставката не е потвърдил получаването на стоките на територията на Р. Г.
По отношение представените ЧМР за ВОД към Италия правилно първоинстанционният съд е констатирал, че същите не съдържат всички изискуеми реквизити, липсва и надлежно вписване на данните в кл. 23, които да позволява идентифицирането на превозвача. На следващо място в представените Потвърждения от 10.10.2015г. към фактура№6/08.10.2015г. и Потвърждение от 17.10.2015г. към фактура№7/15.10.2015г. с получател на доставките QUAL GROUP S.R.L. Италия, с VIN IT02210730749 липсват вид и количество на стоката, вид и марка на превозното средство, името на лицето предало стоката. Също така мениджърът на италианският търговец изрично е заявил, че няма търговски отношения между италианския и българския търговец, че дружеството - сочено като получател на стоката по процесните ВОД не познава българската компания, че никога не е имало бизнес отношения с нея и категорично изключва получаването на стоките, посочени в ЧМР-та, приложени към искането. Изрично е посочил, че положеният в представените ЧМР-та печат от името на италианското дружество е с грешен ДДС номер.
В тази насока е неоснователен довода на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяване със заключенито на ССЕ, съгласно което счетоводната отчетност е в съответствие с изискванията на ЗСч, тъй като спорен е момента дали процесната стока е напуснала територията на страната, а както е приел и съдът, получаването на стоката и нейното завеждане в счетоводството на касатора не е било спорно в хода на производството.
Неоснователен е довода в жалбата, че отговорите съдържащи се във формуляри СКАК не са официални документи. Формулярът е получен по реда на Регламент 904/2010 ЕС и представлява официален документ, тъй като отговорите са предоставени от компетентен орган в посочената държава, при наличието на съответно споразумение между РБългария и другата страна от ЕС въз основа на Хагската конвенция, по силата на което те взаимно си признават издадени от компетентните органи документи. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, поради което правилно формуляр СКАК, който е официален документ, чиято материална доказателствена сила обвързва съда е ценен в първоинстанционното производство.
Неоснователен е и довода за неправилно приетото от съда за доказано, последващо реализиране на процесните стоки на територията на страната Анализът на събраните доказателства налага еднозначен извод, че стоките са отписани от счетоводството на жалбоподателя, не са налични, като същевременно е установено, че не са напуснали територията на страна и не са получени на територията на друга държава-членка. След като стоките не са налични, а и очевидно не са предмет на ВОД, правилно и обосновано съдът е приел, че същите са реализирани, продадени в страната. "ФФ Груп" ЕООД не твърди, че разполага със собствени или наети складови помещения, в които да може да съхранява стоките, като в хода на ревизията е установено, че дружеството няма декларирани собствени недвижими имоти и моторни средства, няма наети лица по трудово правоотношение. Няма обективна възможност да бъде извършена инвентаризация и изследване на наличните количества стоки, тъй като "ФФ Груп" ЕООД не е твърдяло наличие на стоки на склад.
Неоснователен е и доводът за липса на мотиви, изложени в обжалвания акт. Подробно съдът е изложил в мотивите си доводи относно установените факти и доказателствата, въз основа на които същите са установени.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, осмо отделение, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. В.То при ЦУ на НАП, "ФФ Груп" ЕООД следва да заплати на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, сумата от 3 274 лева, юрисконсултско възнаграждение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42/15.02.2018 г., постановено по адм. д. № 441/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т,
ОСЪЖДА "ФФ Груп" ЕООД, ЕИК 203622714, със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на Дирекция „ОДОП“ гр. В. Т, при ЦУ на НАП, сумата от 3274 лева разноски за настоящата съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.