Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Реджеб, срещу решение №375/12.10.2017 г. по адм. д.№355/2017 г. по описа на Административен съд Добрич.

Оспорва се решението като неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Административен съд Добрич е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Настоящият касационен състав изцяло споделя приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, както и правните му изводи.

С посоченото решение Административен съд Добрич отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател М. Реджеб срещу решение №22 от 08.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е оставено в сила разпореждане № [ЕГН] от 07.03.2017 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отказ да се отпусне на жалбоподателя социална пенсия за старост по чл. 89а от КСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че М. Реджеб е навършил 70 години към датата на заявлението за социална пенсия за старост, но не отговаря на другото кумулативно изискуемо условие по чл. 89а КСО, защото установеният в пенсионното производство годишен доход на член от семейството му за последните 12 месеца преди датата на навършване на 70- годишна възраст е по-голям от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца.

По делото няма спор за броя на членовете на семейството на Реджеб, относно размера на доходите им, чийто единствен източник е съпругата Я., за което по делото е представено удостоверение за пенсията й за периода от март 2016 – март 2017 г.

Съгласно чл. 89а, ал. 1 от КСО право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. П. Аивен съд Добрич е приел, че за да възникне правото на социална пенсия следва да са налице две материалноправни предпоставки - минимално изискуема възраст и доход на член от семейството, по-нисък от сбора на гарантирания минимален доход за страната през последните 12-месеца. Кумулативното наличие на тези предпоставки е изискване, установено със закон, поради което липсата на една от тях е пречка да възникне право на социална пенсия за старост.

Обосновано съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице изискването годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта, респ. подаване на заявлението, да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. По делото е било безспорно установено, че съгласно представеното удостоверение за получаваната от неговата съпруга пенсия годишният доход на член от семейството за последните 12 месеца преди датата на навършване на възрастта е в размер на 816, 32 лв., а съгласно ПМС №6 от 15.01.2009 г. сборът на гарантирания минимален доход, установен за страната за същия период е в размер на 780 лв., т. е. има надвишение. Ето защо правилен е изводът на съда, че в случая годишният доход на член от семейството е по - висок от гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца, поради което не е налице една от предпоставките за отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89а от КСО.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Страните не са направили искания за присъждане на разноски по делото в касационната инстанция.

Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №375/12.10.2017 г. по адм. д.№355/2017 г. по описа на Административен съд Добрич. Решението е окончателно.