Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Т. Т“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Младост“, ул. „А. М“ № 18а и съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Ч“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2, подадена чрез управителя и представляващ дружеството С.К, против решение № 2189 от 02.04.2018 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9779/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22002215009056-091-001/30.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1230/21.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото, включително в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. С – Славчева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211,...