Производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК.
Образуване е след отмяна с решение № 15333/13.12.2017 г. по административно дело № 1887 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд на решение № 1717/27.10.2016 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2155 по описа за 2015г. и разпоредено насрочване на делото в открито заседание заради нужда от събиране на нови доказателства.
Касационни жалбоподатели са директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас и „Борал трейд“ ООД. Първият касатор е обжалвал съдържащата се в изменението на ревизионен акт /РА/ № 021200214/28.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, частична отмяна на акта за разликата от установените с него до определените от съда размери на задълженията за ДДС и за корпоративен данък. Вторият касационен жалбоподател е оспорил отхвърлителната част от решението. След отмяната на първоинстанционното решение всеки от касаторите иска ползващо го решение по съществото на спора.
Като ответници по касация касационните жалбоподатели са изразили становище за неоснователност на насрещната касационна жалба.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационните жалби.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:
В решение № 15333/13.12.2017 г. по административно дело № 1887 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд е съобразено, че решение на АС Бургас е постановено в повторно първоинстанционно производство – след отмяна с решение № 11769/06.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4412/2014 г. на обжалваната част от решение № 176/10.02.2014 г. на АС Бургас по адм. д. № 2071/2012 г. /по спора за съществуването и размера на установените с РА задължения за ДДС в данъчни периоди м. 07 - м. 09.2006г., м. 06 - м12.2007 г., м. 02 - м. 12.2008г., м. 01 - м. 12.2009г.,, м. 02 - м. 12.2010г. и м. 01 - м. 04.2011г., както и задълженията за корпоративен данък за периода 2006 - 2010г., /в това число и по отношение изменения размер на задълженията по ЗКПО за 2009г./ и разпоредено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
След отмяната на първоинстанционното решение предмет на съдебен контрол е РА в частта за установени в тежест на „Борал трейд“ ООД задължения за ДДС в данъчни периоди м. 07 - м. 09.2006г., м. 06 - м12.2007 г., м. 02 - м. 12.2008г., м. 01 - м. 12.2009г.,, м. 02 - м. 12.2010г. и м. 01 - м. 04.2011г. и за корпоративен данък за отчетните 2006-2010 г. Утежняващият административен акт е издаден в ревизия по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК, обоснован с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Обвързан е с теза на органите по приходите, че ревизираното лице не е отразило в дневниците за покупките и по счетоводни сметки доставки на стоки по фактури и кредитни известия, издадени от „Амперел“ ЕООД, „Стонг“ АД, „Енд ай ди фарма България“ ЕАД и ЕТ „Тема – И.Ч“ и посочени от доставчиците в дневниците им за продажби и в справките декларации. Предмет на доставките са лекарствени средства, козметични продукти и санитарни материали, като стоките са предмет на последващи облагаеми доставки в 9-те аптеки на получателя в периодите на придобиването им, доколкото при инвентаризациите в края на съответните години не са установявани липси и излишъци. ДО е определена с увеличаване на отчетната стойност със средния размер на търговска надценка, изчислен от ОПР. С преобразуване на СФР с ДО на неотчетените фактури, като разход и приход на увеличената с търговската надценка цена на придобиването е определена основата за облагане с корпоративен данък и и изчислен размерът му с прилагане на данъчната ставка.
В отменителното решение по настоящото дело е анализирана създадената от администрацията логическа конструкция, според която стоките по издадените от доставчиците фактури са получени и са продадени без да са взети дължимите счетоводни операции и да са отчетени приходи от продажбите. По съдържанието на тази конструкция получаването на приход, който да се укрие, е обусловено от получаването на процесните стоки и тяхната реализация. Реализацията е предположена от отсъствието на счетоводни липси и излишъци в края на годината на стоки от този вид. Отсъствието на счетоводните наличности е с характер на доказателствено релевантен факт при установяване на положителния правно релевантния факт на получаване от РЛ на правото да се разпорежда фактически като собственик с ващите по фактурите в контекста на дефиницията на доставката на стоки по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО.
В същото решение е заявено разбирането на съда, че съобразено с процесуалния закон, логическите и опитните правила е разрешението да се приемат за получени от РЛ само стоките по доставките, за които фактурите са подписани от него или негов търговски помощник. Определено е за дължимо е повторното решаване на спора за съществуването и размера на задълженията за ДДС и за закъснителни лихви по данъчни периоди /без м. 06.2006 г. и м. 05.2007 г./, като при определяне на основата за облагане с данъци по чл. 122, ал 2 ДОПК се включат само подписаните от управителя на получателя или от търговски помощник фактури, които не са отразени в счетоводството му и съответно не са участвали във формирането на резултатите за данъчните периоди, което предполага и проверка дали е издаден данъчен документ за последваща реализация, респ. начисляването да се обвърже с изискуемост в периода на издаване на фактурата от доставчика, ако получателят не е издал фактура /чл. 86, ал. 2 ЗДДС/. За получените подписани КИ е мотивирана необходимостта от проверка за отразяване в дневника за покупките в периода на издаването. Нуждата от нови фактически установявания и ограничението по чл. 227, ал. 1 АПК е мотивирала след отмяната на първоинстанционното решение в тази част, делото да се насрочи в открито заседание за използване на източник на специални знания.
По спора за преките данъци е определено като неотносимо към основанието за данъчно облагане и размера на данъка отразяването на фактурите в отчетните регистри по ЗДДС.Оо е припозната нуждата от фактически установявания за счетоводното отразяване на подписаните фактури, респ. дължимото отразяване и ефекта на стопанските операции по подписаните фактури върху СФР на РЛ по отчетни периоди при спазването на приложимите счетоводни принципи за текущо начисляване и за съпоставимост между приходите и разходите.
В хода на съдебното дирене пред втората касационна инстанция е прието заключение на извършена от в. л. Д.П съдебно-счетоводна експертиза. По възложената му задача експертът е обсъдил всички подписани за получател фактури. Като са съобразени и трите подписани кредитни известия е изчислен размер на дължимият ДДС към 31 декември на съответната година и в д. п.м. 03 и 05.2010 г. /когато има общо три подписани КИ/. Този подход е съобразен с констатацията на органите по приходите за отсъствие на счетоводни липси и излишъци в края на годината. Така в данъчни периоди м. 12 на 2008, 2009 и 2010 г. задълженията за ДДС са съответно 451.07 лева, 1 071.30 лева и 2 583.50 лева, с корелативни задължения за лихви 170.23 лева, 271.64 лева и 386.64 лева; в данъчни периоди м. 03 и 05.2010 г. размерът на данъка за внасяне е определен при съобразяване на подписаните КИ, съответно на 2.69 лева и 80.99 лева с лихвите им 0.61 лева и 17.07 лева. или общо задължения за ДДС по приложение № 1 към РА 4 189.55 лева и закъснителна лихва 846.19 лева. Изчислените от експерта задължения за корпоративен данък с отчитане на ефекта върху СФР на стопанските операции по подписаните фактури са за 2008, 2009 и 2010 г. в размери съответно 52.05 лева; 89.28 лева и 215.29 лева с кореспондиращи лихви за забава 18.10 лева; 20.71 лева и 27.71 лева или общо задължения за корпоративен данък по приложение № 2 от РА 356.62 лева и за закъснителна лихва 66.52 лева. За 2006 и 2007 г. не са изчислени задължения за корпоративен данък и за лихви за забава.
Дължима е отмяна на РА в частта за установените задължения за ДДС за разликата над 4 189.55 лева до 140 492.28 лева и за лихвите за разликата над 846.19 лева до 52 695.01 лева, а на корпоративния данък за разликата над 356.62 лева до 9 438.78 лева и лихвите над 66.52 лева до 3 282.08 лева.
При този изход на спора на ДДОДОП се дължат деловодни разноски в общ размер 2 433.31 лева, от които юрисконсултско възнаграждение за всяка от четирите съдебни инстанции в сумиран размер 2 405.60 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на отхвърлената част от оспорването 27.71 лева от другите разноски. На „Борал трейд“ ООД дължимите разноски, съразмерно на уважената част от оспорването са 1 119.65 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № 021200214/28.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас в частта за установените задължения за ДДС за разликата над 4 189.55 лева до 140 492.28 лева и за лихвите за разликата над 846.19 лева до 52 695.01 лева, а на корпоративния данък за разликата над 356.62 лева до 9 438.78 лева и лихвите над 66.52 лева до 3 282.08 лева.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Борал трейд“ ООД срещу ревизионен акт /РА/ № 021200214/28.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас в частта за относно установените задължения за ДДС за 4 189.55 лева и за лихвите в размер 846.19 лева, а на корпоративния данък в размер 356.62 лева и лихвите за забава 66.52 лева.
ОСЪЖДА „Борал трейд“ ООД да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас деловодни разноски в размер 2 433.31 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас да заплати на „Борал трейд“ ООД разноски по производството в размер 1 119.65 лева. Решението е окончателно.