О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр.София, 28.01.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2976/ 2021 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Р. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 260126 от 23.04.2021 г. по гр. д.№ 123/ 2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 11840/ 2016 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Софийски градски съд /СГС/ искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 85/ 11.01.2016 г. на председателя на СГС, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен помощник“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 8 910 лв. през периода 11.01.2016 г. – 11.07.2016 г., като е разпределена отговорността за разноските по делото.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по допълнителните основания на т. 1, евентуално на т. 2 и т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК. В тази връзка поставя правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: допустимо ли е прилагането на уволнителното основание по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ, ако...