5 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41

гр. София, 26.01.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2599/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Т. срещу решение № 260482/21г., постановено по гр. д. 2771/20г. на Пловдивски окръжен съд, с което е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, несъществуващо вземане на И. П. Т. спрямо ищцата Л. П. Ч. в размер на 6745лв. на основание договор за цесия от 09.05.2016г., представляващо припадаща се на последната част от задължението и в качеството на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2005г., което вземане е предмет на изпълнение по изп. д. №3/2009г. по описа на ЧСИ Х. С. с рег.№ 909 и район на действие Окръжен съд [населено място], образувано по изпълнителен лист от 17.12.2007г., издаден в полза на Банка ДСК ЕАД.

В касационната жалба са изложени доводи, че И. Т. чрез договор за цесия е придобил вземането на Г. Ф. към Л. Ч., произтичащо от плащане, извършено от Ф. към банка ДСК ЕАД по договор за потребителски кредит, предоставен на В. А. В., по който договор Л. Ч. и Г. Ф. са съпоръчители. Според касатора, Л. Ч. дължи освен припадащата и се част от платеното, още и законната лихва върху тази сума от датата на плащането до датата на издължаването. Поради това сумата от 6745лв., които Л. Ч. е платила по изпълнителното дело, е недостатъчна за погасяване на задължението и, тъй като когато сумата не е достатъчна за погасяване на целия дълг, първо се погасяват разноските и лихвите, а...