2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23

София, 25.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Б.

ЧЛЕНОВЕ: М. Г.

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Д. С. ч. гр. дело № 4613/2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Ц. Я., срещу определение № 1641 от 21.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 414/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по въззивното гражданско дело.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и предоставяне на правна помощ на Б. Ц. Я. за въззивното производство.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните.

С обжалваното определение е отхвърлена молбата на Б. Я. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство пред въззивната инстанция. Съдебният състав е приел, че молителят не е в тежко материално състояние, притежава права върху недвижими имоти, от които могат да се кумулират доходи, получил е сумата от 650 000 евро по договор за кредит и се е грижел за дете, учещо в частно училище. Счел е също, че за декларираните от Б. Я. заболявания няма данни, че препятстват полагането на труд.

Обжалваното определение е правилно като краен резултат.

Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени писмени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение ( чл. 23, ал. 3, т. 1 – т. 7 ЗПП, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Действително няма данни жалбоподателят да получава трудови или други доходи освен декларираната рента в размер на 100 лв. При преценката за предоставяне на правна помощ обаче следва да се вземат предвид и други обстоятелства, които в случая косвено водят до извода, че молителят разполага с достатъчно парични средства. Жалбоподателят притежава недвижими имоти, които са потенциален източник на доходи; издържа непълнолетно дете, а до скоро по-голямото му дете е учело в частно училище, което предполага достатъчно висок стандарт на живот на семейството; платил е държавна такса в размер на 2000 лв. за въззивната си жалба (дори сумата да е предоставена от сина му, както се твърди в частната жалба, това е индикатор, че семейството притежава достатъчно средства), в трудоспособна възраст е и липсавт данни заболяванията му да са от естество, което препятства полагането на труд и реализирането на трудов доход. Същевременно с влязъл в сила съдебен акт в рамките на това производство при същите данни, но с цел да не се препятства достъпът до правосъдие жалбоподателят е освободен от значителна част от дължимата в процеса държавна такса. Следва да се отбележи и това, че Б. Я. е подал редовна въззивна жалба, в която не се правят доказателствени искания, поради което и предоставянето на правна помощ не би било оправдано по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП.

Уредбата на предвидената в чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се предоставя само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. В конкретния случай, жалбоподателят, в чиято тежест е установяването на предпоставките за наличието на условията по чл. 23 ЗПП, въпреки точните и ясни указания на съда, не е представил необходимите писмени доказателства, поради което постановеното определение за отказ да се предостави правна помощ е законосъобразно и следва да се потвърди.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1641 от 21.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 414/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: