№ 374

гр. София, 29. 07. 2010 г.

Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

като изслуша докладваното от съдия Илиева

ч. гр. д. № 294 по описа за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Н. К. С., С. П. С. и Е. И. Х., подадена чрез процесуалният им представител адв. И, срещу определение № 379/23.12.2009 г. по ч. гр. д. № 1079/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 21/07.09.2009 г., постановено по гр. д. № 330/2005 г. на С. районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявените от ищците срещу ответниците искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Касаторите се позовават като основания за допускане на касационния контрол на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от ГПК, като са изложили и материалноправните въпроси, които са от значение за конкретния правен спор, а именно: какъв е реда, по който следва да се разглежда спора за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ – дали по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ или по реда на чл. 97 от ГПК отм. или по чл. 108 от ЗС, както и дали е приключило административното производство по отношение на възстановяването на собствеността върху определен земеделски имот, когато само за част от него има постановено позитивно решение на ОСЗГ, а за останалата част от имота няма постановен изричен отказ за възстановяване на собствеността, при положение, че има постановено позитивно решение за признаване правото на възстановяване...