Р Е Ш Е Н И Е
N 219
гр. София 05.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 557 / 2009 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
В. И. Ч. е обжалвала въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 640 от 10.01.2009г. по гр. д. № 466/2008г. по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл. 287 ГПК.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение, постановено при условията на чл. 208 ал. 1 ГПК е отхвърлен иска на В. И. Ч. по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване като наследник на С. П. Б. на иглолистна гора от 19.6 дка м.”К” и иглолистна гора от 17.5 дка в. м.”Х” и двете в землището на с. С., Смолянска област.
Съдът е приел, че списъкът на горопритежателите, който е представен като документ, установяващ собствеността на наследодателя не е достатъчен за възстановяването й, тъй като липсват данни към 1949г. – най-близкият момент до отнемането на собствеността момент те да са били декларирани в изпълнение на задължението по §3 от У. №573/1949г. за пререгистриране на непокритите земеделски имоти.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса дали декларирането на одържавените гори през 1949г. е задължително условие за признаване на правото на възстановяване, когато ищците представят писмени доказателства за установяване на собствеността от по-ранна дата.
В представеното от касаторката в производството по чл. 288 ГПК...