Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 712/30.03.2018г., постановено по адм. дело № 335/2018г. на Административен съд Варна с което е осъдена ДНСК София да заплати на „Билд 2004“ ООД сума в размер на 680лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди следствие на заплатено адвокатско възнаграждение при отменено НП и е отхвърлен иска на дружеството над тази сума до претендираният размер от 1 700лв. Първата жалба е подадена „Билд 2004“ ООД Добрич, представлявано от Х.П, като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се че неправилно съдът е посочил че не се следва заплащане на обезщетение за извършени разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на НП, тъй като договорът за правна защита и съдействие № 6/28.12.2017г., бил изготвен месец по-късно от постановяване на съдебният акт на РС-Варна, тъй като са налице реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение и предвид на факта че в дела с административно-наказателен характер не се присъждат разноски, такива могат да се представят и пред касационното инстанция при обжалване на първоинстанционното с административен характер дело. По отношение договора за правна защита и съдействие № 8/09.01.2018г., се сочи че неправилно е прието че не е следвало заплащане на възнаграждение за обжалване на разпореждане което първоинстанционното с административно-наказателен характер производство е било прекратено, тъй като ако този акт не е би обжалван, търговецът не би защитил своите права срещу един незаконосъобразен акт. Сочи се още че незаконосъобразно Административен съд Варна в своето решение е редуцирало адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 9/09.01.2018г., от 700лв. на 680лв., предвид на това, че разликата в заплатеното и минималния размер определен в Наредба № 1/09.07.2004г. е прекалено малка за да се счита че е прекомерна. Моли се отмяната на обжалваният акт в отхвърлителната му част и постановяването на ново решение по съществото на спора. Претендират се и разноски като в касационното производство, така и в първоинстанционното.

Ответната страна по касационната жалба - изразява становище за нейната неоснователност.

Втората касационна жалба е подадена от ДНСК София срещу решението на Административен съд Варна в уважената му част. Твърди се неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се навеждат доводи, че процесното обжалвано по съдебен ред НП е било отменено от Районен съд Варна поради некомпетентност на органа издал НП, а Административен съд Варна е потвърдил отменителното решение но по други мотиви – а именно че се е следвало налагане на наказание за по-тежко наказуемо нарушение, което е било възможно но само ако е имало такова обвинение в първата инстанция, а при липсата му се засяга правото на защита на наказаното лице т. е. отменено е НП поради неправилност на определената наказателна норма и не е налице незаконосъобразно НП, което е първата предпоставка за да се уважи искът с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Моли съда да отмени решението в уважената му част и да постанови акт по съществото на спора като отхвърли иска.

Ответникът по втората касационна жалба я счита за неоснователна и моли съда да потвърди решението на Административен съд Варна в осъдителната му част.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по съществото си касационната жалба на „Билд 2004“ ООД е частично основателна, а тази на ДНСК София е неоснователна, по следните съображения:

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Административен съд - Варна е уважил частично исковата молба на „Билд 2004“ ООД Добрич против ДНСК София, в която е предявена претенция за сумата 1 700 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № В-47-ДНСК/17.03.2017г., на Заместник началника на ДНСК. Съдът е намерил за основателен иска за претърпени имуществени вреди до размера на сумата на действително заплатеното адвокатско възнаграждение от 680 лв., по договор за правно съдействие и защита № 9/09.01.2018г., като по отношение този договор и разноските извършени с него е редуцирал задължението до размера на минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004г. В останалата част е приел исковете за неоснователни предвид следните изводи : по отношение договор за правно съдействие и защита № 6/28.12.2017г., съдът е посочил че той е бил съставен месец след постановяване на съдебният акт по АНХД № 3288/2017г., по описа на Районен съд Варна, а е следвало адвокатските възнаграждения да бъдат реално извършени до приключване хода по същество на спора; по отношение договор за правно съдействие и защита № 8/09.01.2018г., е прието че тъй като този договор е с предмет изготвяне на жалба срещу прекратително разпореждане на Районен съд Варна то на основание чл. 18 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., не се дължи възнаграждение на адвокат по отделно за изготвяне на жалба срещу НП, отделно за обжалване на прекратително разпореждане и трети път за процесуално представителство по едно и също дело. Посочено е още че това заплатено възнаграждение не води до извод за пряка и непосредствена вреда от НП, доколкото предмет на проверката е правораздавателният акт на съда.

Така постановеното решение е частично правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон.

По делото не е имало спор, че с наказателно постановление № В-47-ДНСК/17.03.2017г., издадено от заместник началника на ДНСК София на „Билд 2004“ ООД Добрич е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 7 000, на основание. По повод постъпила срещу НП жалба е образувано НАХД № 3288/2017г. по описа на Районен съд – Варна, което е приключило с Решение № 2101/22.11.2017г. С последното наказателното постановление е отменено. Решението на Районен съд Варна е оставено в сила с окончателно решение на Административен съд Варна с Решение № 87/22.01.2018 г. по КНАХД № 3500/2017г. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление ищецът е ангажирал адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции – договор за правна защита и съдействие № 6/28.12.2017г., за сумата от 700лв. и договор за правна защита и съдействие 9/09.01.2018г., за сума в размер на 700лв. И пред двете съдебни инстанции търговеца е бил представляван от адв. С.Ш.П е и договор за правна защита и съдействие № 8/09.01.2018г., който касае изготвяне на касационна жалба срещу разпореждане за прекратяване № 8156/28.07.2017г., по АНХД № 3288/2017г., по описа на Районен съд Варна.

Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от административен акт.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти.

Съобразно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В конкретният случай се установява безспорно че издаденото НП е било отменено при съдебното му обжалване, като наведеният в касационната жалба довод че единственият мотив за отмяна на постановлението е неправилното определяне на наказателната норма т. е. последното не е незаконосъобразно е неоснователен. По своята същност незаконосъобразен е този акт който е издаден в нарушение на законова или подзаконова норма. Отмяната на процесното НП е именно поради неговата незаконосъобразност тъй като органът който го е издал не се е съобразил със съответните правни норми касаещи извършеното нарушение и съответната наказваща разпоредба т. е. при издаване на НП органът който го е издал в нарушение на законовите норми е въвел обвинение за извършено нарушение което неправилно е подвел под съответната наказваща норма. Неоснователно е възражението в касационната жалба на ДНСК София, че процесното НП е било отменено не поради неизвършване на нарушението от търговеца, а поради неправилното определяне на наказателната норма, което води и до неоснователност на иска по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.Онието на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В предвид и на този правен извод, съдът приема, че касационната жалба подадена от ДНСК София е неоснователна и решението на Административен съд Варна в осъдителна част следва да се остави в сила.

По отношение касационната жалба на „Билд 2004“ ООД :

В постановеният си и оспорен съдебен акт Административен съд Варна е посочил че е неоснователен иска касаещ заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – адвокатско възнаграждение – при отмяната на НП № В-47-ДНСК/17.03.2017г., по отношение на договор за правна защита и съдействие № 6/28.12.2017г., тъй като договора е съставен близо месец по-късно от приключване на делото пред Районен съд Варна а е следвало да се представи до обявяване на делото по съществото на спора. Този извод на решаващият съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Законодателят не предвижда ред за присъждане на „разноски“ в производствата по ЗАНН и НПК. Липсата на уредба в ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на направените разноски за платен адвокатски хонорар при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. Липсата на уредба означава, че спорният въпрос следва да бъде решен по аналогия в закона или правото, като се приложи най-близката по смисъл и характер уредба на спорния въпрос. Д. искът по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в настоящия случай наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него. С оглед на горното касационната инстанция приема, че тъй като търговеца в производството по обжалване на НП не е имал правната възможност да иска присъждане на разноски за адвокатска защита, то той е нямал и задължението да представи договора за правна защита и съдействие до приключване на делото в първата инстанция, а е имал възможността да представи това доказателство в производството в което претендира обезщетение. Процесният договор за правна защита и съдействие № 6/28.12.2017г., е представен по КНАХД № 3500/2017г., по описа на Административен съд Варна и то в оригинал, като в него е посочено че е заплатена сума в размер на 700лв., платена в брой и касаеща като изготвяне на касационна жалба така и процесуално представителство. Установява се че адв.. Ш реално е представлявала търговеца пред касационната инстанция т. е. налице е реално процесуално извършено представителство и заплатено възнаграждение за него. Изпълнени са предпоставките на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – отменен по съответния ред акт, настъпили щети и наличието на пряка причинна връзка между тях. В тази си част касационната жалба е основателна и следва да се отмени съдебното решение като се присъди обезщетение в размер на 700лв., представляващо настъпила имуществена вреда по повод разноски за адвокатско възнаграждение следствие на отменено НП.

Основателен е и довода в касационната жалба на „Билд 2004“ ООД че съдът неправилно е редуцирал размера на обезщетение представляващо заплатено адвокатското възнаграждение и е определил такова в размер на 680лв., по договор за правна защита и съдействие № 9/09.01.2018г., тъй като се касае в настоящото исково производство по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, не за адвокатско възнаграждение а за присъждане на обезщетение. Следва да се присъди точно такова обезщетение за понесената имуществена вреда с колкото е намален и патримониума на търговеца в резултат на заплатеното от него за ангажираната адвокатска защита във връзка с обжалване на отмененото НП. Извън преценката на съда, разглеждащ иска по чл. 1 ЗОДОВ е въпросът, доколко обемът на оказаната правна помощ по основното дело /образувано по жалбата срещу НП/ съответства на заплатения адвокатски хонорар, чието обезщетяване е предмет на иска, тъй като този въпрос не е свързан с кумулативните предпоставки, които следва да са налице за уважаването на иска.

Неоснователен е довода на касатора „Билд 2004“ ООД свързан с търсене на обезщетение касаещо договор за правна защита и съдействие № 8/09.01.2018г. Този договор касае подготовка на жалба срещу Разпореждане № 8156/28.07.2017г., постановено по НАХД № 3288/2017г., по описа на Районен съд Варна т. е. касае се за понасяне на разноски за адвокатско възнаграждение, които предвид посоченото по-горе представляват имуществена вреда за търговеца, но само при наличието на отменен административен акт в конкретният случай НП. Правилно решаващият съд е посочил че този договор е свързан с осъществяване на защита срещу правораздавателен акт на съд, а не за защита срещу отменен акт на административен орган извършващ административно-наказваща дейност. Магистратите не са част от системата на изпълнителната власт, поради което и актовете им нямат характера на административни волеизявления по смисъла на АПК т. е. оспорваният съдебен акт няма белезите на властническо волеизявление на административен орган при осъществяване на изпълнително-разпоредителна дейност, поради което и неговата отмяна не съставлява отмяна на административен акт респек. отмяна на административно-наказваща дейност. По отношение процесния договор № 8/09.01.2018г., не е налице първата предпоставка на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт, в конкретният случай отменено НП приравнено предвид ТР № 1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на Върховен административен съд на административен акт. Касационната жалба в тази си част е неоснователна а постановеното решение на Административен съд Варна е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изложеното по-горе за частична основателност на касационната жалба на „Билд 2004“ ООД следва да се присъдят разноски пред първоинстанционният съд в размер на още 43лв.

Следва да се осъди ДНСК София да заплати на „Билд 2004“ ООД разноски за касационното обжалване в размер на 495лв., съразмерно уважената част.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 712/30.03.2018г., постановено по адм. дело № 335/2018г., на Административен съд – Варна, в частта в която е отхвърлена исковата претенция на „Билд 2004“ ООД, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, произтекли от заплатено възнаграждение за адвокат за обжалване на НП № В-47-ДНСК/17.03.2017г., на Зам. Началника на ДНСК София и процесуално представителство по НАХД № 3288/2017г. по описа на ВРС и КНАХД № 3500/2017г., по описа на Административен съд Варна за сумата над 680лв. до 1 400лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ДНСК София да заплати на „Билд 2004“ ООД сума в размер на 720лв. /седемстотин и двадесет/, представляващи обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, произтекли от адвокатско възнаграждение за обжалване на НП № В -47-ДНСК/17.03.2017г., на Зам. Началник на ДНСК София и процесуално представителство по НАХД № 3288/2017г. по описа на ВРС и КНАХД № 3500/2017г., по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА ДНСК София да заплати на „Билд 2004“ ООД сума в размер на 43.00лв. /четиридесет и три/ разноски по адм. дело № 335/2018г., по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА ДНСК София да заплати на „Билд 2004“ ООД сума в размер на 495лв. /четиристотин деветдесет и пет/ разноски пред настоящата инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 712/30.03.2018г., постановено по адм. д. № 335/2018г. на Административен съд – Варна, в останалата част.

Решението е окончателно.