Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 981/17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 796/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Б., с което по жалба на „К. Анастасиу – 98“ ЕООД – [населено място], [община] е отменен АПВ № П-02002017218836-004-001/10.01.2018 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № 55/14.03.2018 г. на посочения по-горе директор, с който подлежащия на възстановяване ДДС за месец ноември 2017 г. в размер на 3 312, 78 лв. е прихванат с част от задълженията за корпоративен данък в размер на 2 289, 20 лв., установен с ревизионен акт от 11.12.2017 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че към момента на издаване на процесния АПВ е било налице изискуемо публично задължение, установено с РА № 02000217005056-091-001/11.12.2017 г. и подлежащо на принудително изпълнение, като към същата дата, когато е извършено спорното прихващане, е установено и насрещното вземане – задължение за корпоративен данък и съответно към този момент вече е било възможно прихващането с тях, и не е бил нов факта на спирането на изпълнението на ревизионния акт, установяващ компенсираните задължения с определение № 747/29.03.2018 г. на Административен съд – гр. Б.. Според касационния жалбоподател между прихващането с АПВ и спирането изпълнението на ревизионния акт с акт на съда е налице значителен период от време, както и че спирането на изпълнението на ревизионния акт не се отразява на законосъобразността...