Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на “УРАРТУ” ООД, представлявано от управителя М.В, чрез процесуален представител от адв. Й.Д срещу решение № 484 от 07.03.2018 г постановено по адм. дело № 1341/2017 г, на Пловдивски административен съд с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (PA) № Р-16001615007897-091-001 от 07.04.2016 г., издаден от В.А на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.Г, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., в потвърдената и изменена част с Решение № 370 от 07.06.2016 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. П., при Централно управление (ЦУ) на НАП.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АС Пловдив е достигнал до крайния извод за законосъобразност на ревизионният акт, според него неправилно органите по прихода са преминали към ревизия по 122 и не са доказали основанията за преминаване към нея.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „ ОДОП“ Пловдив, в кратък писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615007897-091-001 от 07.04.2016 г., издаден от В. П. А. – началник на сектор в ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията и В. Г. Г. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 370 от 07.06.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. П..

С РА на “УРАРТУ” ООД са определени допълнителни задължения за:

1.корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 623, 00 лева ведно с лихви за забава в размер на 378, 79 лева;

2. корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. в размер на 498, 00 лева ведно с лихви за забава в размер на 251, 39 лева;

3. корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г. в размер на 744, 00 лева ведно с лихви за забава в размер на 298, 47 лева;

4. корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г. в размер на 791, 00 лева ведно с лихви за забава в размер на 236, 22 лева;

5. корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. в размер на 1 067, 56 лева ведно с лихви за забава в размер на 210, 35 лева;

6. корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. в размер на 1236, 56 лева ведно с лихви за забава в размер на 118, 00 лева.

Делото е за втори път пред ВАС, с Решение № 5925/12.05.2017 г., постановено по адм. дело № 13348/2016 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) на Р. Б е отменено Решение № 1934/25.10.2016 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1617 по описа за 2016 г., поради обявяването на РА за нищожен, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да отхвърли жалбата на дружеството АС Пловдив е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазване на административнопроцесуалните правила. Относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК в настоящия казус съдът е категоричен, че няма съмнение, че за процесиите отчетни периоди, дружеството-жалбоподател е извършвало счетоводни услуги, като не е издавало съответните документи, не е отчитало и реализираните приходи. През ревизирания период основната дейност на „УРАРТУ“ ООД е извършване на счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации. Констатирано е от органите по приходите, че дружеството извършва счетоводно обслужване (счетоводни услуги) на фирми, като обработва счетоводни документи, изготвя и подава декларации, подготвя платежни документи, изготвя ГФО и годишни декларации.

На основание чл. 122, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ДОПК, финансовите резултати на „УРАРТУ“ ООД за периода 2009 г. - 2014 г. са увеличени със сумите, установени за отделните години, представляващи неотчетени съгласно нормативните актове приходи от извършени счетоводни услуги. За целта органите по приходите са установили в условията на облагане по аналог постъпленията в дружеството, по повод изпълнението на сключените договори за счетоводни услуги.

Не са налице твърдяните от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Правилно АС Пловдив е приел за законосъобразна констатацията на приходните органи за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на цените на извършваните счетоводни услуги, за които не са отчетени приходи. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и събраните доказателства, и обосновано е приел, че не са оборени фактическите констатации в РА, че са налице данни за укрити приходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Правилен е изводът на съда, че при наличие на установени приходи, неотразени в текущия финансов резултат за периода на възникване, е налице предпоставката по чл. 78 от ЗКПО, поради което и на основание чл. 122, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 78 от ЗКПО за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. ревизиращия орган е увеличил финансовият резултат на дружеството със сумата на установените неотчетени приходи.

Неоснователен са оплакванията в касационната жалба, че от ревизираното дружество са подавани безвъзмездно данъчна и осигурителна информация без извършване на счетоводни услуги за периода от 2010 г. до 2014 г. Правилно съдът е приел, че информацията в представените от касатора справки е непълна и/или не отразява вярно обективираните факти и обстоятелства, доколкото справката противоречи на първоначално дадените обяснения, че няма налични документи, свързани с плащания или правомощия от контрагенти, на които са подавани данни с електронен подпис без извършване на счетоводна услуга, както и на данните, съдържащи се в ИМ на НАП за подаваната от ревизираното дружество данъчна и осигурителна информация и по отношение на лица, които не фигурират нито в справките за извършените счетоводни услуги (срещу заплащане), нито в справката на ЮЛ, за които се твърди, че безвъзмездно е подавана такава информация.

По така изложените съображения, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 647 лв. само за настоящата инстанция, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено възнаграждение, а същото не е отменено

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 484 от 07.03.2018 г постановено по адм. дело № 1341/2017 г. на административен съд Пловдив

ОСЪЖДА „УРАРТУ“ ООД, ЕИК 825296700, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 647 лв. /шестстотин четиридесет и седем лева/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.