Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Д.Г от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 963 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 2738/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка от 15.11.2016 г. "Преместване на МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което приложената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Старши полицай в сектор "Общинска полиция", към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Пловдив, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил, че от представената по делото докладна записка на ст. полицай от сектор "Общинска полиция" – Пловдив, се установява, че на 15.11.2016 г. около 18, 45 ч. в ОДЧ на сектор "Общинска полиция – Пловдив" е получен сигнал по телефона от М.Ш, живущ на адрес – [населено място],...