Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3884

София, 13.08. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.04.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 137/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Д. срещу въззивно решение № 354/04.10.2023 г. по въззивно гр. д. № 591/2023 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Левченския районен съд (РС - В. Л.), с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката М. Ц. Д., от гр. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ. Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (нататък и ГДИН) в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване, с нея (жалбата) е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и касационната жалба е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Ищцата е уволнена от длъжността „технически изпълнител“ в отдел „Режимна дейност“ в Затвора в гр. Б. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Преди това със заповед на зам.-министър на правосъдието е утвърдена нова структура и щатна численост на ГДИН, с която е намалена щатната численост на Затвора в гр. Б.. С утвърдено ново щатно разписание длъжността „технически изпълнител“ в отдел „Режимна дейност“ в Затвора в гр. Б. е съкратена. Останали са следните длъжности: Оператор въвеждане на данни – 1 щ. бр., Технически сътрудник/ анализатор на досиета – 2 щ. бр., Деловодител – 2 щ. бр. Преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата работодателят не е извършил подбор между нея и останалите работници в отдел „Режимна дейност“. Ищцата не твърди фиктивно съкращаване на щата. Ищцата е навела довода, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на закона поради липса на извършен подбор и в нарушение на разпоредбата на чл.17 от КТД предвиждащ основните критерии, по които работодателят извършва подбор, т. к. трудовите задължения на съкратената длъжност са запазени и разпределени между останалите работници/служители в отдела, наред с другите им трудови задължения. Твърди се, че тези (останалите) длъжности не изискват различни квалификационни умения от тези на ищцата (на съкратената длъжността, от която ищцата е уволнена), поради което е следвало да се извърши подбор между ищцата и заемащите останалите длъжности. Въззивният съд е приел, че съкращаването на щата е реално, извършено е от компетентен орган и с него е съкратена единствената щатна бройка за длъжността „технически изпълнител“, заемана от ищцата, след което тя е уволнена поради съкращаване на щата. От приетото по делото заключение на вещо лице се установява, че след съкращаването на щата не са връчвани нови длъжностни характеристики на заемащите несъкратените длъжности. При съпоставка между трудовите функции на съкратената и останалите длъжности се установява, че всяка една от трудовите функции на съкратената длъжност „технически изпълнител“ има аналог с идентична или сходна трудова функция, изпълнявана от служител на някоя от останалите длъжности. В табличен вид е посочено всяка една от трудовите функции на съкратената длъжност, в коя от останалите длъжностни характеристики е предвидена. Наред с дублирането на трудовите функции на съкратената длъжност, трудовите функции на останалите длъжности включват и трудови задължения, които са специфични и характерни за съответната длъжност. Не се твърди не се установява служителите да са се замествали и ищцата да изпълнявала специфични функции, които са предвидени в останалите длъжностни характеристики. Работодателят, който носи тежестта да докаже законосъобразността на уволнението, е установил наличието на предпоставките за това. Налице е реално съкращаване на щата на единствената длъжност, при което трудовите функции на съкратената длъжност, заемана от ищцата, са разпределени и се изпълняват от работниците, заемащи останалите длъжности в същия отдел, на които не са връчвани нови длъжностни характеристики, т. к. трудовите им задължения преди съкращението на длъжността „технически изпълнител“ в цялост включват и функциите, които са били възложени на съкратения работник. Наред с това се включват и други задължения, които предполагат други умения – не само техническо изпълнение, а и анализаторски качества и водене на отчетност. Ищцата не е доказала твърдението си, че останалите длъжности са идентични със съкратената, поради което съдът приема, че в случая обстоятелството, че работодателят не е упражнил предоставеното му право на подбор по чл.329, ал.1 КТ не е незаконосъобразно. Въззивният съд е приел, че няма доказателства, извън посочените в длъжностните характеристики, които въззивният съд е обсъдил, които да мотивират обоснования извод съкратената длъжност да е близка или сходна с която и да е от останалите длъжности в отдел „Режимна дейност“. Въз основа на изложеното не може да се обоснове и извод, че останалите длъжности несъществено се отличават от съкратената. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба се съдържат доводи, че решението е неправилно поради неправилност на изводите по единствения спорен по делото въпрос – дали работодателят е имал право или е бил длъжен да извърши подбор между служителките в отдел „Режимна дейност“, които според жалбоподателката са изпълнявали не идентични, но близки и сходни функции, които не изискват никаква специална квалификация, нито умения, поради което всички служителки са се замествали помежду си. Жалбоподателката твърди, че въззивният съд е направил този извод без да изследва дали съкращението засяга еднородни, близки или сходни трудови функции, съгласно дадените указания в ТР № 5 /28.10.2021 г. на ОСГК на ВКС. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касационната жалбоподателка поставя правния въпрос: дали когато съдът извършва преценка дали работодателят е имал право или е бил длъжен да извърши подбор при съкращаване на единствена щатна бройка на една длъжност, е трябвало да изследва дали съкращението обхваща еднородни, близки или сходни трудови функции, съгласно дадените указания в ТР № 5 /28.10.2021 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателката твърди, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с приетото в посоченото тълкувателно решение, както и в следните решения на ВКС: решение № 52/ 15.03.2013 г.; решение № 51/10.02.2014 г., решение № 66/28.03.2013 г.; решение № 126/02.05.2011 г.; решение № 168/10.06.2014 г., с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По тези решения жалбоподателката (процесуалната и представителка) не посочва номерата на гражданските дела на ВКС, нито годините на образуването им, нито на кои граждански отделения са образувани, нито представя тези решенията на ВКС (с посочените дати) с жалбата си. Поради тази непълна индивидуализация, те не могат да бъдат установени, с изключение на първото, което е по гр. д. № 963/2012 г., на III г. о.. (Това в случая е без значение, доколкото тези решения, видно от датите им, са постановени преди посоченото ТР № 5 /28.10.2021 г. на ОСГК на ВКС, с което практиката по поставения въпрос е уеднаквена.) Видно от мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ, на не е разрешен както се твърди, тъй като въззивният съд е изложил мотиви за това, че длъжностите, освен че не са идентични, не са близки или сходни, и че не може да се обоснове и извод, че останалите длъжности несъществено се отличават от съкратената. Поради което не е допуснато противоречие с приетото в посоченото ТР № 5 /28.10.2021 г. на ОСГК на ВКС, с което съдебната практика е уеднаквена, нито противоречие с приетото в ТР №3/2011 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, към което първото посочено тълкувателно решение препраща. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изхода от спора жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 354/04.10.2023 г. по въззивно гр. д. № 591/2023 г. на Плевенския окръжен съд. Осъжда М. Ц. Д. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.