Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс - (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.Б кмет на с. П., чрез процесуалният му представител адв. Г.Я срещу Решение № 435/19.05.2017г., постановено по административно дело № 238/2017г. на Административен съд София - област. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и несъобразено с разпоредбите на закона. Касационният жалбоподател моли за неговата отмяна.
Ответника по касационната жалба А.Г счита същата за неоснователна. Сочи че правилно и законосъобразно Административен съд София – област е отменила отказа за издаване на удостоверение за наследници на кмета на с. П..
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Настоящата инстанция счита че макар касационните основания в жалбата да са посочени бланкетно, дават възможност на съдът да установи какъв акт се обжалва и неговите пороци.
С обжалваното Решение № 435/19.05.2017г., постановено по адм. дело № 238/2017г. Административен съд София - област отменил отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. № Гр-06/26.01.2017г., на кмета на с. П., О. К и е върнал преписката на органа за издаване на исканото удостоверение. Със същото решение се осъдил О. К да заплати разноските по делото.
От решаващия съд се посочва, че административният орган е мотивирал своя отказ с разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г., за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, която постановява, че при липса на данни в съответния регистър за издаване на удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ.
Намира се, че без да съобрази всички законови изисквания и обсъди обстоятелствата от значение за случая и без да изясни изцяло релевантни за спора юридически факти, Кмета на с. П. е постановил отказ, който е незаконосъобразен. Намира атакуваният акт за постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което и подлежи на отмяна. Счита, че при наличието на функционираща регистрационна система, за административния орган е било налице задължение да събере служебно доказателства по чл. 35 ал. 1 от АПК, относно починалото лице и неговите наследници.
Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно, а подадената срещу него жалба за неоснователна.
Оспореният отказ на Кмета на с. П. е издаден с правно основание разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г., за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, съгласно която при липса на данни в съответния регистър за издаване на удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ. Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 1 ал. 2 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. Съгласно ал. 3 на чл. 1, гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.
Видно от текста на чл. 1 ал. 2 от закона, регистрите по ЗГР са два вида - регистри за гражданското състояние, в които се вписват юридическите факти от категорията на юридическите събития - раждане, брак, смърт и регистър на населението, в които се вписват останалите, подлежащи на регистрация данни по чл. 1 ал. 3 от Закон за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му и които, видно от текста на закона, са не само факти с правно значение, но и субективни права и правоотношения. Родството на лицето, по изричната законова разпоредба подлежи на вписване, като същото представлява съвкупност от права и задължения, т. е. е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия. То подлежи на отразяване в регистъра на населението, а не в регистъра за гражданско състояние.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 4 ал. 3 от ЗГР, кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината, а според чл. 114 от закона поддържането на единната система за гражданска регистрация е вменено като задължение на общинската администрация. Данните, регистрирани в единната система за гражданска регистрация подлежат на предоставяне на лицата, за които се отнасят или на трети лица, когато са от значение за възникване, съществуване изменение или прекратяване на техни законни права и интереси - чл. 106, ал. 1 от ЗГР, а отказите от предоставянето им подлежат на обжалване по реда на АПК - чл. 107 от ЗГР.
От анализа на посочените законови текстове става ясно, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, от които да се черпи информация относно родството на жалбоподателят по отношение на наследодателят Г. З. Л, с оглед издаване на удостоверение за наследници, е вменено на администрацията на общината, която се ръководи от кмета на общината респек. от управомощено от него лице. Той е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове по реда на този закон или управомощено от него лице, като в настоящия случай предвид Заповед № РД-05-328/17.11.2015г., това е Кмета на с. П. – лицето издало обжалвания отказ. Административният орган не може да се позовава на неизпълнение на задължението си, произтичащо от ЗГР за попълване и поддържане на регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация, за да постанови отказ да се предоставят данни и да се извърши въз основа на това административна услуга на физическо лице. Изричната норма на чл. 24 ал. 2 от ЗГР сочи, че въз основа на регистрите на населението се издават удостоверения, редът за което се определя в правилник. В нормата на чл. 11 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г., е посочено че за издаване на удостоверение за наследници се подава искане по образец съгласно приложение № 2, в което заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници, като за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В ал. 3 от същия подзаконов акт е посочено, че когато някой от починалите наследници е имал последен постоянен адрес в друга община и длъжностното лице, което трябва да издаде удостоверението, не разполага с данни за неговите наследници, изисква служебно същите от съответната общинска администрация. Именно това вменено му задължение не е изпълнено от лицето издало отказа, въпреки представените му доказателства че лицето за което се иска удостоверение за наследници е починало в друго населено място. Още по-вече че е представено вече издадено от същият орган удостоверение за наследници на лицето Г.Л с дата 27.04.2000г. Правилно решаващият съд е посочил че заявителя при подаване на искането за издаване на удостоверителният документ е посочил съответни данни – известните му наследници по закон и е представил предходното му издадено удостоверение, като тези доказателства са игнорирани и не са анализирани от органа. Разпоредбата на чл. 35 и чл. 36 от АПК определят задълженията на административният орган преди той да издаде своя административен акт. Несъобразяването с тези норми води до издаване на незаконосъобразен акт. Тези общи разпоредби са във връзка с нормата на чл. 11 ал. 3 от Наредбата и както съдът посочи по-горе, е следвало Кмета на с. П. преди да издаде отказа си да се съобрази с нея като длъжностното лице служебно събере данни за починалото лице вкл. и да изиска справка от други населени места. Довода че не е представен акт за смърт на лицето, което е предпоставка за издаване на удостоверението в конкретния случай е неоснователен тъй като от представеното предходно такова се установява по безспорен начин че наследодателят е починал и датата на издаване на смъртният акт и последният е следвало да се изиска от администрацията по служебен ред. Посочването на разпоредбата на чл. 38 ал. 4 от ЗГР е неоснователно тъй като тази норма касае установяване на права по съдебен ред но само по отношение на липса на съставен акт за смърт, а такъв е бил съставен, макар и непредставен от заявителя, но е следвало да се изиска от органа при изпълнение на законово вменените му задължения, преди издаване на административният акт.
Правилен е направеният от решаващият съд извод, че доколкото в случая е установено произнасяне на органа без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаването на поисканото удостоверение по данните от съхраняваните в общината регистри на населението, оспореният пред него административен акт следва да бъде отменен. Принципът на служебното начало - чл. 9 от АПК изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл. 36 от АПК доказателства се събират и служебно от него.
Вместо да извърши действия, изразяващи се в проверка по водените регистри на населението, изрично регламентирани в чл. 9 до чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., адм. орган се е произнесъл, като в резултат от непълното извършване на нормативно установени и необходими действия в административното производство е издал незаконосъобразен отказ.
Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.
При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 435/19.05.2017г., постановено по адм. дело № 238/2017г. на Административен съд София – област. Решението не подлежи на обжалване.