Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ "С. Г" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Пернишко шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор К.Д, чрез адв. Р.В, против Решение № 453 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 318 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед за налагане на санкция № 161331-1722 от 04.01.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив, с която на основание чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 280, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК, на лечебното заведение са наложени 29 броя санкции „финансова неустойка“ в размер на 200лв. за всяко нарушение или общо финансовата неустойка възлиза на 5 800лв.
Изложени са съображения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта – опорочена административна процедура, липса на мотиви. Изразява се становище за липса на нарушения и за малозначителност/маловажност на случаите.
Ответникът по делото – директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. П., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е Заповед за налагане на санкция № 161331-1722 от 04.01.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив, с която на основание чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 280, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК на лечебното заведение са наложени 29 броя санкции „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. за всяко нарушение, или общо в размер на 5 800лв.
По делото от фактическа страна е било установено, че като възложител НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Пловдив, е сключила с УМБАЛ „С. Г“ ЕАД – П. Д № 161331/19.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.
В чл. 55 от договора страните са договорили, че при констатирани нарушения по ЗЗО се налагат глоби или имуществени санкции, съгласно административнонаказателните разпоредби на закона. На 27.05.2016г. е сключено допълнително споразумение № 70 към договора от 19.02.2015г., в което текстът на чл. 54 и чл. 55 от договора са изменени, като е допълнено, че при констатирани нарушения от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО по изпълнение на договора за оказване на медицинска помощ се налагат санкции, предвидени в глава ХV на решението, а в обхвата на нарушенията са включени и нарушения на НРД за медицинските дейности. С. З № РД-25-206 от 22.07.2016г. на подуправителя на НЗОК и № РД-13-1722 от 25.07.2016г. на директора на РЗОК - Пловдив е наредено да бъде извършена съвместна проверка на изпълнители на болнична медицинска помощ на територията на РЗОК – гр. П. със задачи: 1/ контрол по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ по изпълнение на индивидуален договор № 161331 от 19.02.2015г. и допълнително споразумение № 70 от 27.05.2016г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД 2015г., Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК, чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО и приложение № 11 към решението и 2/ контрол на медицинската документация на пациентите по време на хоспитализацията в лечебното заведение.
Проверяващите са извършили проверка на ИЗ по следните клинични пътеки за дейност през месец май и месец юни 2016г.: КП № 17 „Инвазивна диагностика при сърдечно – съдови заболявания“ – 30бр.; КП № 26 „Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с интервенционално лечение“ – 50бр.; КП № 28 „Диагностика и лечение на остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент с интервенционално лечение“ – 30бр.; КП № 217 „Оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник“ – 50бр. и КП № 218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става“ – 30бр. При проверката са констатирани нарушения в общо 10бр. ИЗ по КП № 217 „Оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник“; в общо 4бр. ИЗ по КП № 218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става“; в общо 14бр. ИЗ по КП № 26 „Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с интервенционално лечение“ и 1бр. ИЗ по № 28 „Диагностика и лечение на остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент с интервенционално лечение.
Констатациите са обективирани в протокол, надлежно връчен на лечебното заведение, срещу който е постъпило писмено възражение на 05.08.2016г., с приложени към него писмени доказателства. Възражението е разгледано на заседание на Арбитражната комисия към РЗОК – гр. П., проведено на 12.10.2016г., на което възражението е прието за неоснователно и въз основа на констатациите в протокола, потвърдени с решението на Арбитражната комисия, е издадена обжалваната Заповед за налагане на санкции № 161331-1722 от 04.01.2017г. В заповедта са наложени санкции под формата на „финансова неустойка“ за следните групи нарушения: 1)-непопълване на заплатената сума в декларация № 5 „Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване“ (т. 1 – 6); 2) неотразени придружаващи заболявания в направлението за хоспитализация (т. 7 – 9); 3) невписване на болничен лист в направлението за хоспитализация (т. 11); 4) липса на справка от болнична аптека за вида на поставения на пациента стент (т. 13 – 27); 5) непосочване в изисканата справка от болничната аптека на изписаните и отпуснати медикаменти и консумативи (т. 28 – 29)
За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд-Пловдив е обосновал извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства (заповед № 161331-1722 от 04.01.2017 г., протокол връчен на лечебното заведение на 29.07.2016 г., медицински документи, истории на заболявания, справки от информационната система на лечебното заведение ), при която е установено, че е налице единствената предвидена в приложимата норма на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО предпоставка за налагането на финансови санкции за нарушение на НРД за МД/решение на НС на НЗОК.
Така постановеното решение е обосновано и правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци.
Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви, както в индивидуалния административен акт, така и в решението на арбитражната комисия, а също и твърдението, че актът е издаден в противоречие на закона и неприложими в случая разпоредби и по-точно тези на § 2, ал. 2 и §11 от ПЗР от решението.
Оспореният административен акт съдържа подробни мотиви, в които са изложени фактическите и правните основания за издаването му, те са пълни, точни и ясни. Мотиви се съдържат както в заповедта за налагане на санкции, така и в предхождащите я документи въз основа на които е издадена – протокола за установяване на нарушения и решението на арбитражната комисия. Адресатът на акта се запознал с обстоятелствата, установени при проверката, направил е възражение, подал е и жалба по съдебен ред, като правата му на защита не са били ограничени или нарушени.
Административният акт не е издаден при противоречащи на закона и неприложими в случая разпоредби и по - точно тези на §2, ал. 2 и §11 ПЗР от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК.Пстанционният съд правилно е приел в решението си, че констатираните нарушения са извършени от проверяваното лице през месеците май и юни 2016г., т. е. при действието на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК и при сключени индивидуален договор № 161331/19.02.2015г. и допълнително споразумение № 70/27.05.2016г. В случая процесната заповед е издадена на основание приложимите и действащи към момента на издаването й правни норми. Параграф 2, ал. 1 и ал. 2 от Решението са влезли в сила, считано от 01.04.2016г., с изключение на изчерпателно изброени разпоредби, а НРД за МД за 2015г. се прилага дотолкова, доколкото не е изменен с него. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 2 от Решението, допълнителните споразумения с лечебните заведения, които са били изпълнители на болнична медицинска помощ до 31 март 2016г. (какъвто е жалбоподателят), влизат в сила от 1 април 2016г.
Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, а и се опровергават от доказателствата по делото, че нарушения не са извършени или ако са извършени, то те са малозначителни/маловажни.
Санкция „финансова неустойка“ по т. 1 – 6 от протокола са наложени на лечебното заведение за неотразяване на дейности по КП в документа „декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване“. По делото по безспорен начин се е установило, че в декларацията е посочено общо, че „скъпоструващите медицински изделия не се заплащат от НЗОК“, но не се посочва и уточнява видът на медицинското изделие, което следва да бъде приложено и използвано при оказване на медицинската помощ на пациента по КП. В декларацията за информираност е посочено, че пациентът следва да заплати парична сума за скъпоструващи медицински изделия, т. е. и в декларацията трябва да бъде дадена информация за вида на медицинското изделие и неговата парична равностойност. Правилни са изводите на съда по съществото, че издадените в последствие декларации за прилагане на ценоразписа на лечебното заведение не могат и няма как да заместят допуснатия пропуск.
По отношение твърдението за неизвършени нарушения по т. 13 – 27 и т. 28 – 29, решаващият административен съд е съобразил, че възраженията в жалбата се основават на обстоятелството, че нормата на чл. 31, т. 4 от НРД за МД за 2015г. регламентира задължение за ИМП да предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по вид и количества, съобразени с обективното състояние на пациента и изискванията на НРД, и други действащи нормативни актове.
В хода на първоинстанционното съдебно производство безспорно е установено, че при проверката от лечебното заведение е представена справка от информационната система на УМБАЛ за общото количество медицински изделия, предоставени на съответните отделения, наименована „Разход сумарно по материал и по звена“ за месец май и месец юни 2016г. Тази справка е придружена и с писмено обяснение на старшата медицинска сестра в отделението по инвазивна кардиология, съгласно което заявка за импланти се подава след изчерпване на определени размери, имплантите се изписват от аптека – медицински склад, като общо количество и се разпределят в трите ангиографски зали.
Въз основа на събраните писмени доказателства, административният съд е направил верен и обоснован извод, че на проверяващия екип е предоставена обобщена справка от информационната система на болничното заведение за предоставените на съответното отделение медицински изделия, а не конкретна справка за вложеното медицинско изделие на всеки един от пациентите, с оглед на което по делото несъмнено е доказано нарушение на чл. 31, т. 4 от НРД за МД за 2015г., във връзка с чл. 28 от НРД за МД за 2015г.
Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за малозначителност/маловажност на извършените нарушения. Първоинстанционният съд е приложил правилните правни норми. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4.2 от Решението, маловажни случаи по смисъла на чл. 258, ал. 4 от него са липса на подпис на декурзус, технически грешки в медицинската документация и липса на печат върху епикризата. Правилни са изводите на решаващият съдебен състав, че в случая не се касае за допусната техническа грешка в документацията, доколкото в разпоредбата на чл. 190 от НРД за МД за 2015г. се прави разграничение между медицинската болнична документация и други документи, в които се отразява извършването на дейности по КП. Верни са изводите на първоинстанционния съд и се споделят и от настоящата инстанция, че извършените нарушения по т. 7 – 9 и т. 11, също като останалите разгледани по-горе нарушения, не попадат в обхвата на понятието „маловажни случаи“.
Оспорената заповед е материално законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат - чл. 143, ал. 1 АПК, а ответникът директорът на РЗОК - Пловдив не е направила такова искане.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 318 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.