Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Д. против решение № 132 от 05.04.2018 г., постановено по адм. дело № 664/2017г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлен протест с искането за обявяване нищожността на заповед № 648/20.05.2016 г. на кмета на община Д..

В протеста се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се прогласи нищожността на атакуваната заповед.

Ответникът кмет на община Д. взема становище за неоснователност на протеста.

Ответникът К.И не изразява становище по основателността на протеста.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неснователност на протеста.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационния протест за допустим - подаден срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледан по същество за неоснователен.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за действителен акт, без наличие на основания за обявяване на нищожността й. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено, че със заповед № 648/20.05.2016 г. на кмета на община Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗОбС и чл. 61, ал. 2 Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет-Добрич е учредено право на пристрояване върху 11, 30 кв. м. за пристройка към балкон към съществуващ самостоятелен обект в сграда-апартамент, построена върху имот – частна общинска собственост с идентификатор 72624.624.992.1 по КККР на гр. Д., с административен адрес бул. “Трети март“ №4, вх.В, ет. 1, ап. 1, в полза на К.И от [населено място].

Обосновано и в съответствие с приложимия материален закон административният съд приема, че заповедта не е нищожна. Материалната законосъобразност на административните актове се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването им. Тя е издадена от териториално и материално компетентен орган, съгласно правомощията му, посочени в чл. 38, ал. 2 от ЗОбС, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че липсата на решение на общинския съвет е неизпълнение само на едно от нормативно установените условия за учредяване на право на пристрояване на сграда, построена върху имот-частна общинска собственост и не е толкова тежък и съществен порок в изискванията за законосъобразност на акта, водещ до неговата нищожност. По принцип нарушенията на административнопроизводствените правила, вкл. на изискуемата от закона форма, водят до унищожаемост на акта, а не до нищожност. За да е налице материална незаконосъобразност, водеща до нищожност, е необходимо по своето съдържание актът да е в противоречие със закона. Нищожност е налице само когато изцяло липсват предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, актът е изцяло лишен от законно основание и когато актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. В случая сочените в протеста нарушения на закона касаят унищожаемостта на административния акт, а не неговата нищожност.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да остане в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 05.04.2018 г., постановено по адм. дело № 664/2017г. по описа на Административен съд – Добрич. РЕШЕНИЕТО е окончателно.