Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от "Шабла Вю" ЕООД, със седалище гр. С., чрез процесуалните му представители адвокатите Р.Т и С.Д, срещу решение № 2751/24.04.2017 г. постановено по адм. дело № 8063/2016 г. на Административен съд София-град, Трето отделение, 49-ти състав., с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу решение № Ц-19/30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел V, т. 3. Изложени са подробни доводи за неправилност на атакуваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора адвокат Тихова, в открито съдебно заседание и допълнително представено писмено становище.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.Б, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба като неоснователна, излагайки доводи за правилността на обжалваното решение. Прави искане последното да бъде оставено в сила, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/, редовно призована, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

С решение № 2751/24.04.2017 г. по адм. дело № 8063/2016 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на "Шабла Вю" ЕООД срещу решение № Ц-19/30.06.2016 г. на КЕВР, в частта му по раздел V, т. 3, с която считано от 01.07.2016 г. е утвърдена цена на [Фирма 2] за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв/MВтч, при ценообразуващи елементи: - необходими годишни приходи - 19 836 хил. лв; - количества електрическа енергия - 2 826 900 МВтч. Съдът е счел оспореното решение за издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма, приложимите административнопроизводствени правила, материален закон и неговата цел. Приел е, че решението е в съответствие със ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, понастоящем отменена, като са обсъдени всички релевирани от жалбоподателя възражения в тази връзка. Въз основа данните от приобщените по делото доказателства е констатирано, че производството пред КЕВР е образувано по заявление на [Фирма 2], с вх.№ Е-13-41-25/31.03.2016 г., за утвърждаване на цени на електрическа енергия с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп до и пренос през електропреносната мрежа и с вх.№ Е-13-41-24/31.03.2016 г., с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението са представени справки и информация, приложени към административната преписка, обосноваващи искането за утвърждаване на цена за достъп до електропреносната мрежа. Съдът е изследвал извършените от административния орган действия с цел спазване на процесуалните правила за приемане на оспореното решение съгласно ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия, подробно представени във фактическата част на обжалваното решение. Отбелязано е, че със заповед № З-Е-73/10.05.2016 г. на председателят на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, регулаторен преглед на заявителите, съответно - да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г., с който е предложена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия в размер на 7, 02 лв/МВТч е разгледан в закрито заседание на КЕВР и приет с решение от 27.05.2016 г. С последното е насрочено открито заседание на 02.06.2016 г., като докладът и тази дата са обявени на страницата на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание на КЕВР, с участието на заявителите, на което е разгледан доклада на работната група и е насрочено закрито заседание на 06.06.2016 г., за приемане на проекта на решение за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика" и насрочването на общественото му обсъждане. На това закрито заседание, проектът на решението е приет, а общественото му обсъждане - насрочено за 09.06.2016 г. от 14.30 часа, с указанието за участие в него да бъдат поканени представители на заинтересованите лица. Проектът на решението, датата и часът на обсъждането са публикувани на интернет страницата на КЕВР, а в административната преписка е приложена и поканата до заинтересованите лица. На проведеното на 09.06.2016 г. обществено обсъждане, от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цените. Така по протокол № 144/30.06.2016 г. е прието обжалваното решение № Ц-19/30.06.2016 г. на КЕВР, в частта по раздел V, т. 3 от което е утвърдена, считано от 01.07.2016 г., цена на [Фирма 2] за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв/MВтч, при ценообразуващи елементи: - необходими годишни приходи - 19 836 хил. лв; - количества електрическа енергия - 2 826 900 МВтч. Решението е оспорено от жалбоподателя пред Административен съд София-град, в производството по което е постановено атакуваното съдебно решение, с което жалбата на дружеството е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, доколкото не се установяват допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти съдът включително е допуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е обсъдил в мотивите. Най-общо, Административен съд София-град е изяснил правилно фактическата обстановка, като е изследвал и обсъдил всички релевантни за спора твърдения на страните и въз основа установените обстоятелства е направил правни изводи, изцяло споделяни от настоящата инстанция.

Правилно за неоснователни са приети доводите на касационния жалбоподател, че решение № Ц-19 на КЕВР е издадено от некомпетентен орган и в нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновани са изводите на съда, че то е издадено при упражняване на правомощието на КЕВР по чл. 21, т. 8 ЗЕ, като са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и че в съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане, и информацията, включително доклада и проекта на решение, са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а от КЕВР са изпратени и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 АПК, както и че в специалното производство по Наредба №1/2013 г. и ЗЕ, липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая, в закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2016 г. от 14.30 часа с указанието за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането, да бъдат публикувани на интернетстраницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на [Фирма 2] е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. Още повече, че в решението на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемането на цена за достъп в размер на 7, 02 лв/МВтч. Не е налице и нарушение на чл. 35 АПК. КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. Изискала е относимата информация от всички участващи в производството страни, по-конкретно - от оператора на електропреносната мрежа и операторите на съответните разпределителни мрежи. Документите в приложената административна преписка установяват наличието на подробни мотиви защо Комисията приема посочените в диспозитива и оспорени от дружеството цени, като са посочени всички правни и фактически основания за приемането на съответната цена. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на решение № Ц-19 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на [Фирма 2], като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и да представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. Касаторът като предприятие-производител на ел. енергия от ВЕИ, е могъл да заяви и да участва в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от [Фирма 2] цени за достъп, поради което и липсата на данни за изпълнение на изискването на чл. 36а, ал. 1 ЗЕ не налага извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на решение № Ц-19.

Неоснователно е и възражението, че при постановяване на решението си КЕВР не е събрала и обсъдила всички факти от значение за случая, тъй като е събрала информация само от [Фирма 2]. Доколкото цялата необходима информация вече е постъпила при системния оператор и същият е разполагал с нея, се обезсмисля събирането й и от крайните снабдители с ел. енергия. Според чл. 191 ПТЕЕ, мониторингът на пазара се осъществява от КЕВР и независимия преносен оператор. Той е необходим, за да определи степента на ефективност, прозрачност и конкурентност на пазара и да гарантира, че всички участници на пазара спазват правилата за търговия и другите нормативно определени изисквания. По правилата на чл. 193 - чл. 196 и чл. 202 именно [Фирма 2] изготвя, поддържа и предоставя на КЕВР различни видове данни от всякакъв вид отчетна информация, отнасяща се до електроенергийния пазар. В този смисъл, КЕВР е изискала цялата релевантна информация и въз основа на нея е извършила задълбочен и пълен анализ на фактите и обстоятелствата от значение за случая. От приложената преписка се установява наличието на подробни мотиви защо Комисията приема посочените в диспозитива и оспорени от дружеството цени, с отразени всички правни и фактически основания за това.

Правилно в случая е приложена относимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа, съобразно ЗЕ, НРЦЕЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия. Взети са предвид и решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп отм. о от ВАС, както и решение № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС /например решение от 25.11.2016 г. по адм. дело № 7207/2016 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. дело № 14402/2015 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. дело № 3917/2016 г. на ВАС и др./. Противно на релевираните от касатора доводи, всички релевантни за спора обстоятелства са подробно и правилно обсъдени от първоинстанционния съд, поради което не намират основание оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до незаконосъобразност на акта по съществото на спора. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че съдът неправилно приема, че разликата между включените в утвърдените цени за достъп, разходи за т. нар. "допълнителен резерв" за периода 01.08.2015 г.-30.06.2016 г. и реално извършените от "ECO" ЕАД разходи за същия период, не е от значение при определяне на цената по решение № Ц-19, раздел V, т. 3, както и че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв, с която "ECO" ЕАД е извършило по-малки от одобрените разходи за допълнителен резерв за периода на действие на решение № Ц-27, при определяне на цената по решение № Ц-19, и да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв, а като не е сторила това е издала акт в нарушение на чл. 27, ал. 3 НРЦЕЕ. Обективно от АССГ е установено, че при утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв, размер на възвращаемост 36 хил. лв, разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв, разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 МВТч, при което е определена цена за достъп 7, 02 лв/ МВТч. Съдът обосновано е приел, че КЕВР е отчела посочените стойности по ценообразуващите елементи след анализ и преценка на представените от [Фирма 2] данни и информация, като в доклада на работната група и мотивите на решението е предвидено коригирането на част от показателите, като е увеличен размерът на предложения от енергийното предприятие показател "разходи за компенсация", в резултат на което съответно е променена сумата на предвидените необходими приходи.

Следва да се отбележи, че действително за периода на действие на решение № Ц-27/2015 г. е установена разлика между отчетените от [Фирма 2] разходи за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв", възлизаща на 2 704 770 лева. Но тя не може да окаже ефект върху цените по решение № Ц-19, т. V. 3, доколкото чл. 27, ал. 1 НРЦЕЕ изрично предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, включващи признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Именно прогнозния характер на приходите, респективно - прогнозния характер на обоснованите разходи, обуславя извода, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва единствено на база извършените такива през предходния. Съгласно чл. 10, ал. 5 НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като според чл. 9 от Наредбата необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, а според ал. 4, цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други, в зависимост от структурата на разходите. Предвид посочената уредба, цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период утвърдени с решение № Ц-27, но и прогноза за следващия ценови период, обоснована с анализ и оценка на предвидимите разходи. В тази връзка твърдението на касатора, че цената за достъп е следвало да бъде намалена със сумата на т. нар. "некомпенсирани разходи" от 2 704 770 лв, е неоснователно. Да се приеме обратното би означавало при всеки нов регулаторен период да се обосновава утвърждаване на цени само въз основа на предходния период, без да се отчитат останалите ценообразуващи показатели, като прогнозни и непредвидени разходи, които влияят на крайната цена. Следва в тази връзка да се отчете, че с решение № Ц-27, раздел IV, т. 5, цената на достъп е определена на 7, 14 лв/МВТч, а с решение № Ц-19, т. V.3 - 7, 02 лв/МВТч.

Касационният жалбоподател изтъква, че с решение № Ц-27 от КЕВР е възприет механизъм на компенсиране на [Фирма 2] за извършени невъзстановени разходи по предоставяне на достъп за периода 2012-2015 г., според който разходите е следвало да се компенсират на три равни части, а наместо това определените с решение № Ц-27 разходи за достъп в размер на 11 510 хил. лв, са намалени с решение № Ц-19 до 11 039 хил. лв, при отчитане от [Фирма 2] на приходи от около 942 хил. лв от споразумения с производители, и без да е взета предвид положителната разлика в полза на [Фирма 2] от 2 704 770 лв. Правилно в тази връзка от съда е отчетено, че [Фирма 2] е заявило за утвърждаване цени за достъп въз основа на утвърдената цена с решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, и извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, както и че компенсаторния механизъм, съгласно решение № Ц-27/2015 г. предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от [Фирма 2] приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв, наложили намаляване с този размер на средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, а оттам и извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв. Следва да се отбележи, че с решение № Ц-27, раздел IV, т. 5 размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на [Фирма 2] приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лв, при отчитане на данните за периода 09.2012 г.-04.2015 г., за който [Фирма 2] не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради което е прието за икономически обосновано включването на разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Решението е влязло в сила и определения механизъм за компенсиране следва се съобразява в следващите регулаторни периода, поради което са неоснователни доводите, че с решение № Ц-19 на КЕВР отново следва да се разглеждат тези разходи и дали те са реално извършени, както и че същите се явяват недоказани с оглед данните от заключенията на СИЕ.

Разпоредбата на чл. 31, т. 1 ЗЕ изисква от комисията при изпълнение на функцията си по ценово регулиране, да се ръководи от допълнителни принципи: цените да са недискриминационни, да са основани на обективни критерии и да са определени по прозрачен начин. Едновременно с това трябва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия, включително разходите за управление на енергийните обекти и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите. В случая от представените от [Фирма 2] разчети пред регулаторния орган се установява, че определената цена за достъп с предходно решение № Ц-6/2014 г. не е довела до пълното компенсиране на разходи, направени след септември на 2012 година в резултат на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. Ето защо с решение № Ц-27/2015 г., което е за следващ регулаторен период, невъзстановеният размер също е взет предвид при определяне на цената, като е прието, че разходите следва да се компенсират на три равни части, което е намерило отражение и при приемането на цената за достъп с решение № Ц-19/2016 г., без това да съставлява нарушение на материалния закон, противно на наведените от касатора твърдения.

Неоснователни са и релевираните доводи, че решението на КЕВР е дискриминационно. Заплащането на цени за достъп до мрежата е задължение на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. Определената цена е в съответствие с нормите на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия отм. , а административният орган е основал своето решение и с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. По този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно, определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗЕ и чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. В разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (в приложимата редакция) е посочено, че клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на [Фирма 2], въпреки че е присъединен към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп със съответното електроразпределително предприятие.

Въз основа на изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че решението на административния съд е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на ЗЕ, Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия отм. , но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски по делото. Предвид това и своевременно направеното от процесуалния представител на ответната КЕВР (относно който съдът приема, че има качеството на юрисконсулт по смисъла на закона), искане за присъждане на направените пред ВАС разноски за юрисконсултско възнаграждение, и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2751/24.04.2017 г. постановено по адм. дело № 8063/2016 г. на Административен съд София-град, Трето отделение, 49-ти състав.

ОСЪЖДА "Шабла Вю" ЕООД, ЕИК 175318929, със седалище и адрес на управление гр. С., район "Триадица", ул. "К. Б I" № 99, eт. 3 да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.