Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Драгоман 1925”, подадена чрез пълномощника адв.. Е, срещу Решение № 70 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 961/2017 г. по описа на Административен съд София област.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Искането за отмяна на обжалваното решение е обосновано с доводи за нищожност на оспорения административен акт, относими към първоинстанционното производство. Претендира разноски.
Ответникът – директора на дирекция „МДТ“ при О. Д, в с. з. чрез процесуалния си представител адв.. М изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на Административен съд София област е отхвърлена жалбата на Народно читалище „Драгоман 1925” за обявяване нищожност на Акт за установяване на задължения по декларация, издаден от Д. В. Г специалист Местни данъци и такси при О. Д.
Съдът е приел, че искането за прогласяване нищожност на Акт за установяване на задължения по декларация не е ограничено със срок - по арг. на чл. 149, ал. 5 АПК и е приел жалбата за процесуално допустима.
Актът за установяване на задължения по декларация № 0001-1/17.03.2015г., чиято нищожност се иска е издаден Д.В-Главен специалист Местни данъци и такси при О.Д.В от удостоверение изх. № 94-00678 от 30.10.2017г. на Кмета на О. Д Д.В за периода 4.07.2008г.-3.01.2016г. е заемала длъжността „главен специалист МДТ“ към О.Д.С допълнително споразумение №РД-19-301/02.12.2013г. към трудов договор № РД-19-40/1.04.2005г. от 2.12.2003г. Д.В е назначена на длъжността „Главен специалист МДТ“ към дирекция „специализирана администрация“ в отдел „МДТ“. С. З № РД-15-231/3.06.2014г. на Кмета на община Д. Г специалист Местни данъци и такси при О. Д Д.В е определена да издава Актове за установяване на задължения по чл. 107 от ДОПК.
Административният съд е формирал извод за валидност на оспорения пред него АУЗД. Приел е, че актът е във валидна писмена форма, издаден от компетентен орган Главен специалист Местни данъци и такси при О. Д Д.В, определен със Заповед № РД-15-231/3.06.2014г. на Кмета на община Д. да издава Актове за установяване на задължения по чл. 107 от ДОПК. Останалите възражения, касаещи пороци на процедурата и неправилно приложение на материалния закон, са ценени от съда като такива, които не могат да обосноват извод за нищожност на акта, което е наложило отхвърлянето им като неоснователни. Решението е правилно.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите имат правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ). По делото е представена заповед № РД-15-231/3.06.2014г. на Кмета на община Д., с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ е определена Д.В-Главен специалист Местни данъци и такси при О. Д с права и задължения на органи по приходите. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че АУЗД е издаден от компетентен орган.
АУЗД е изготвен в писмена форма и притежава нормативно изискуемите реквизити - съдържа мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. В същия са посочени както фактическите, така и правните основания за неговото издаване.
Съдът е обсъдил подробно наведените от касатора основания за нищожност на оспорения акт, съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина.
Настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда и без да е нужно да ги повтаря, намира, че липсват основания за нищожност, тъй като не са налице такива съществени пороци при издаването на АУЗД, които го правят нищожен.
По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
На ответната страна в касационното производство не следва да се присъдят разноски, тъй като такива не се претендират
Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 961/2017 г. по описа на Административен съд София област. Решението е окончателно.