Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. И. П. срещу Решение № 698 от 20.04.2017 г. по адм. дело № 2286/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, 18 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 201201411 от 05.11.2012г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен, потвърден с решение № 32 от 31.01.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП“ –гр. Б. при ЦУ на НАП в частта, в която са установени публични задължения за корпоративен данък и лихви съответно за 2008г., 2009 г. и 2010г. въз основа наувеличение на финансовия резултат съответно със сумите 558 943, 55 лева, 182 345, 85 лева и 467 001, 44 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е разгледал подробно събраните по делото доказателства, като не е анализирал показанията на разпитаните свидетели и установеното посредством приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. Поддържа, че показанията на св. А., Н. и П. са логични, последователни, взаимно допълващи се и чрез тях се установява по категоричен начин произхода на сумите, внесени в касата на ревизираното дружество. Изразява становище за недоказаност на основанието за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като е установено, че съдружниците П. П. и Г. Г. са разполагали със средства в размер на 1 200 000 лева и реално са ги внесли в касата на дружеството, което означава, че не са налице данни за укрити приходи за процесните години. Иска отмяната...