Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М. П. П. от [населено място] чрез адв. П.Я. срещу решение № 7556 от 30.11.2016г., постановено по адм. д. № 5829/2016г. по описа на АС-София град, в частта му, в която е отхвърлен предявения от касаторката срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ), причинени на граждани и юридически лица /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претъпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № АМ-701/04.07.2013г. на началник АНД, сектор „пътна полиция“ при СДВР за разликата над присъдения размер от 1000 лв до пълния предявен размер от 5000 лв, ведно с претендираната законна лихва върху тази разлика за периода от 23.06.2015г.- датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП до окончателното й изплащане.
Касационната жалбоподателка твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е приложен критерият „справедливост“ при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с което при определяне на дължимата от СДВР сума е нарушен материалния закон. Неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като по делото не се доказва каквото и да било виновно поведение на касаторката.Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и ВАС,вместо него, да осъди ответника да заплати пълния претендиран размер на обезщетението с произтичащите от това правни последици.
Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е предявена касационна жалба и от СДВР чрез юриск.Т.Г.. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Моли съдебният акт да бъде отменен в атакуваната част, и, вместо него ВАС да постанови ново съдебно решение по същество, с което да отхвърли изцяло иска на М. П. срещу СДВР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторката М. П. не се явява. Представлява се от адв. Я.,който поддържа касационната жалба, оспорва касационната жалба на втория касатор, а по същество моли съдебното решение в атакуваната от доверителката му част да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата.
Ответникът, СДВР, редовно призован, се представлява от юриск. Г., който поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на първия касатор, а по същество моли съдебното решение в осъдителната му част да бъде отменено като неправилно, съответно – исковата претенция на М. П. по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ –отхвърлена изцяло като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на М. П. и основателност на касационната жалба на СДВР.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно, поради което са допустими.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения:
С обжалваното решение АС - София град е уважил частично иска на М. П. П. срещу СДВР за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил СДВР да заплати на ищцата сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2015г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска за разликата над 1000 лв до пълния предявен размер от 5000 лв, ведно със законните последици. Претенцията на ищцата е за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, безпокойство, голямо психическо напрежение, разочарование от прилагането на закона, дискредитация сред приятели, физически и психически неудобства от невъзможността да ползва автомобила си и да води детето си на детска градина, поставящо е в зависимост и търсене на помощ от други хора, Така описаните вреди ищцата твърди, че са причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № АМ-701/04.07.2013г. на началника на АНД, отдел „ПП“ при СДВР, отменено с решение на СРС по НАХД №13644/2013г., оставено в сила с решение № 4374/23.06.2015 по адм. д. № 1892/2015 г. по описа на АССГ.С отмененото НП на М. П. са наложени две административни наказания : лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лв за извършено от нея нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП - шофиране след употреба на алкохол. Доколкото отнемането на свидетелството й за правоуправление е станало още в момента на издаване на АУАН като принудителна административна мярка, то първото от наложените й с отмененото НП наказание – лишаване от правоуправление е било реално изпълнено, въпреки незаконосъобразността и отмяната на НП.
За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност; от отмененото НП за ищцата са настъпили част от твърдените от нея неимуществени вреди - негативни физически и психически изживявания, причинени от отмененото НП; налице е и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел, че недоказани по делото остават твърденията на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и негативни изживявания от невъзможността да ползва личния си автомобил, както и от претърпяно разочарование от прилагането на закона, но е заключил, че за същата са настъпили част от негативните изживявания –промяна в емоционалния й свят и отношения с близки и приятели, избягване на социални контакти, стрес, напрежение и огорчение от случващото се. След подробно обсъждане на института на определяне размера на доказаните по основание неимуществени вреди „ по справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и изхождайки от обективните критерии за това –характер и степен на увреждане, начин и обстоятелство, при които е получено, последици, допринасяне на ищцата за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 1000 лв, поради което е уважил иска до този размер и е отхвърлил същия за разликата от 1000 лв до пълния претендиран размер от 5000 лв. Съдът е присъдил върху определената като обезщетение сума и претендирата законова лихва, считано от датата на влизане на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление, в сила до окончателното й изплащане, като е осъдил всяка една от страните да заплати на другата направените съдебни разноски съразмерно на уважената, съответно -отхвърлената част от исковата претенция. Обжалваното съдебно решение е правилно.
Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АССГ за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменено с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност наказателно постановление, от лишаването на М. П. от право да управлява собствения си автомобил за срок от поне 6 м. за нея са настъпили неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно с отмененото НП.
Настоящият касационен състав, за разлика от първинстанционния съд, приема, че по делото са доказани твърдените от ищцата вреди, изразяващи се в неудобства от неползване на собствения й автомобил и невъзможност да извозва с него детето си до детската градина и обратно като в същото време не споделя приетото от АССГ, че търпените от П. притеснения и безпокойство, преживени в хода на делото по отмяна на НП подлежат на обезвреда.
Правилно, предвид гореизложеното, съдът е определил и размера на дължимото на П. обезщетение за вреди.
Неоснователни са и застъпените от първия касатор в жалбата му пред ВАС доводи за занижен размер на присъденото й обезщетение поради несъобразяване от страна на АССГ с продължителността и интензитета на претърпените вреди, както и неправилно позоваване на съпричиняването по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и самото поведение на ищцата. Изхождайки от степента на уточняване на честотата на ползване на личния автомобил преди П. да бъде лишена от ползването му, както и целите на това ползване, така определеният от АССГ размер на присъденото обезщетение е справедлив с оглед критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни са развитите от касатора СДВР съображения за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част. Не могат да бъдат споделени застъпените от този касационен жалбоподател доводи, че присъденото в полза на ищцата П. обезщетение не съставлява възмездие за претърпени вреди, а по скоро форма на неоснователно обогатяване.
Предвид гореизложеното и двете касационни жалби са неоснователни, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7556 от 30.11.2016г., постановено по адм. д. № 5829/2016г. по описа на Административен съд -София град. Решението е окончателно.