Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. К. в качеството й на директор на ТД на НАП – гр. Б. срещу решение № 1537/06.10.2017 г., постановено по адм. дело № 721/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Б., с което по оспорване на С. С. С. от [населено място] е отменен АУЗД № 3835/09.11.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № 37/03.02.2017 г. на директора на посочената дирекция за установен за довнасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 17 874, 11 лв. и лихви 10 085 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се сочи и другото отменително основание в посочената разпоредба, а именно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид оплакването, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства в тяхната цялост и не е обсъдил и разгледал поотделно всеки един от представените и приобщени доказателствени материали самостоятелно и във взаимната им връзка, като по този начин е достигнал и до неправилно изводи. Неправилно според касатора съдът е приел, че АУЗД е издаден при неспазване на сроковете, предвидени в чл. 109, ал. 1 ДОПК по повод установения доход. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, че неправилно органът по приходите е определил кога сградата по нотар. акт № [номер]/09.10.2010 г. е завършена в груб строеж, без да направи разграничение между момента, в който сградата, състояща се от отделни самостоятелни обекти в цялост възниква като самостоятелен обект на правото на...