Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с чл. 62, ал. 2 АПК.

Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], срещу Решение № 584/23.11.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание чл. 62, ал. 2 АПК, е поправена очевидна фактическа грешка (ОФГ) в т. 1 от Приложение 2 „Размер, срокове и начин за заплащане на таксите” от разрешение № [номер]/18.09.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка”, издадено на [фирма] (с решение № 404/27.07.2017 г. изменено на: [фирма]), съгласно приложението към това решение.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На практика с обжалвания административен акт, със задна дата – 15.12.2011 г., се променя дължимата от жалбоподателя такса и КРС задължава дружеството да заплати в периода 15.12.2011 г. до 22.11.2017 г. допълнително такса в размер на 16 629, 19 лв., като по този начин се допълва решение № 1131/15.12.2011 г. на КРС, много след изтичане на законоустановения срок за това. Твърди се, че не са налице предпоставките за поправка на ОФГ. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. Представен е списък на разноските.

Ответникът, Комисия за регулиране на съобщенията чрез процесуалните си представители изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.09.2008 г. КРС е издала на [фирма], Разрешение № [номер] за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка”. Неразделна част от това разрешение са: 1. Условия за осъществяване на електронни съобщения; 2. Приложение 1 – Технически параметри на електронната съобщителна мрежа и 3. Приложение 2 – Размер, срокове и начин на заплащане на таксите (л. 15 – 27 от делото).

С Решение № 1131/15.12.2011 г. на КРС е: изменена таблицата на Приложение № 1 към Разрешение № [номер]/18.09.2008 г. като се заличават 12 радиорелейни участъка с идентификационни номера: [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер] и [номер]; изменена таблицата на Приложение № 1 към Разрешение № [номер]/18.09.2008 г. като се изменят техническите параметри на един радиорелеен участък с идентификационен номер [номер], съгласно Приложение 1 към това решение; допълнена е таблицата на Приложение 1 към Разрешение № [номер]/18.09.2008 г. като се добавят два нови радиорелейни участъка с позиции [номер] и [номер], съгласно Приложение, към това решение и е изменено Приложение 2 към Разрешение № [номер]/18.09.2008 г., съгласно Приложение II към това решение (л. 15а-15б и л. 28-33 от делото). В т. 1 от Приложение 2 към това решение е посочено, че предприятието дължи на комисията годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС за 2011 г. по ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС), в размер на 225 279, 47 лв. годишно. Видно от представените по делото уведомително писмо и известие за доставяне (л. 59-61 от делото), това решение е съобщено на дружеството на 29.12.2011 г.

С Решение № 404/27.07.2017 г. на КРС (л. 49 – 52) е изменено и допълнено Разрешение № [номер]/18.09.2008 г. като е изменено наименованието на дружеството от [фирма] на [фирма] и е изменена таксата по т. 1 от Приложение 2 на 241 494, 59 лева годишно.

Изготвена е справка към редовното заседание на КРС от 23.11.2017 г., за актуалните задължения на операторите към 20.11.2017 г. вкл. (л. 13), в която е посочено, че жалбоподателят дължи доплащане за такса за РЧС за периода от 15.12.2011 г. до 22.11.2017 г. в размер на 16629, 19 лева.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 584/23.11.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), на основание чл. 62, ал. 2 АПК, е поправена очевидна фактическа грешка (ОФГ) в т. 1 от Приложение 2 „Размер, срокове и начин за заплащане на таксите” от разрешение № [номер]/18.09.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка”, издадено на [фирма] (с решение № 404/27.07.2017 г. изменено на: [фирма]), съгласно приложението към това решение. В т. 1 от Приложение 2 към това решение е посочено, че предприятието дължи на комисията годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС за 2011 г. по ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС), в размер на: 228079, 52 лв. годишно, считано от 15.12.2011 г.; 222 655, 52 лв. годишно, считано от 26.04.2013 г.; 220 523, 60 лв. годишно, считано от 01.05.2015 г.; 238 569, 32 лв. годишно, считано от 27.05.2016 г.; 247 830, 74 лв. годишно, считано от 14.07.2016 г.; 240 039, 94 лв. годишно, считано от 15.09.2016 г.; 244 294, 64 лв. годишно, считано от 27.07.2017 г. (л. 10-11).

От представеното по делото писмо изх. № 18-00-107/01.12.2017 г. на заместник председателя на КРС и известие за доставяне (л. 8 – 9а) се установява, че обжалваното решение е съобщено на дружеството на 04.12.2017 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 14.12.2017 г. с вх. № 14-00-3180.

С оглед изложеното, жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган при необходимия кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта на закона.

В съответствие с чл. 30, т. 10 ЗЕС, КРС издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. С. чл. 62, ал. 2, изр. първо АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал. Видно от представения по делото Протокол № 50 от заседание на КРС от 23.11.2017 г. (л. 53-58), решението е взето с необходимото мнозинство по чл. 35, ал. 5 ЗЕС.

В случая като мотив за поправката на ОФГ, административният орган е посочил, че с решение № 1131/15.12.2011 г. е изменено разрешение № [номер]/18.09.2008 г., с което е изменена таблицата на Приложение 1 към разрешението, като отпадат 12 РРУ, в т. ч. и РРУ с идентификационен номер [номер]. РРУ с идентификационен номер [номер] е бил двойка с РРУ номер [номер], като при отпадането на РРУ номер [номер], оставащият номер [номер] не е включен при изчисляване на таксата по т. 1 в Приложение 2. По тази причина, административният орган е приел, че е налице ОФГ при изчисляване на таксите.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК съдържа хипотезата на очевидната фактическа грешка и реда за нейното поправяне. Грешка по смисъла на цитираната норма представлява несъответствие между действителната воля на издателя на акт и тази, обективирана в самия акт, като това са грешки, свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. Поправянето на ОФГ предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на разрешението на конкретния случай. В случая се изменя размерът на годишната такса на дружеството, което не представлява ОФГ, тъй като липсва разминаване между изразената воля с административния акт в неговия диспозитив и действителната воля на издателя, изложена в мотивите на акта по отношение на извършеното изчисление на таксата. Напротив, от изложеното в обжалваното решение се установява, че при изчислението на таксата в решението на КРС от 2011 г. не е включен РРУ номер [номер]. С поправката се формира волеизявление различно от вече изразеното такова, като се създават финансови задължения - такси за дружеството със задна дата. Обстоятелството, че органът е формирал воля, която не е съответна на обективната действителност, в случая относно действителния брой отпаднали РРУ, не представлява грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК.

Следва да бъде отбелязано, че с обжалваното решение е променена и годишната такса определена в т. 1 от Приложение № 2 към Решение № 404/27.07.2017 г. (от 241 494, 59 лв. годишно на 244 294, 64 лв. годишно), като в тази част процесното решение е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са изложени мотиви които да налагат поправка на ОФГ и в таксите определени с Приложение 2 към Решение № 404/27.07.2017 г. на КРС.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева, от които 50 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 584/23.11.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

ОСЪЖДА Комисия за регулиране на съобщенията, [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.