Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Б. Г. срещу решение от 06.04.2010 г. по гр. дело № 1042/2009 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 24.10.2008 г. по гр. дело № 9687/2005 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот – нива с площ от 3.020 дка, находяща се в строителните граници на[населено място], м.”Т.”, представляващо имот пл. № 31, кад. листове 1 и 2 по кад. план на[населено място]-Г. от 1957 г., а по действащия план за регулация на С. м.”Г.” част от имот пл. № 7, попадащ в УПИ I –за хотелски комплекс и трафопост кв. 97.

Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК-нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението към касационната жалба е формулирал правните въпроси – 1. по приложното поле на чл. 10б от ЗСПЗЗ - в кои случаи по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ следва да се приеме, че земеделския имот, находящ се в границите на урбанизираните територии или извън тях е застроен или мероприятието е реализирано, като под „мероприятие, което не позволява възстановяването на собствеността” следва да се разбира с оглед разпоредбите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ мероприятия служещи за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата, сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините, че пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б от ЗСПЗЗ е застрояване/независимо дали е законно/, когато е налице комплексно строителство, реализирано от държавата, чрез държавни и стопански организации, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 364/19.11.2009 г. по гр. д. № 20095440100284 на С. административен съд, решение № 151/01.08.2008 г. по кахд № 111/2008 г. на С. административен съд, решение № 480/23.02.2009 г. по гр. дело № 6150/2007 г. на В. районен съд, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК, 2. тече ли срока на придобивната давност и след внасянето на имота в ТКЗС – решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – решение № 2354/14.01.2005 г. по гр. дело 2132/2003 г. на ВКС IV г. о, решение № 117/19.11.2009 г. по гр. дело № 142/2009 г. на Е. районен съд – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът [фирма][населено място] чрез адв.Пл.А. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:

Въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е неоснователен.

От фактическа страна е прието, че ищецът-жалбоподател А. Б. Г. е наследник на Г. И. К., починал на 15.02.1949 г. С решение № 531/26.04.99 г. на ПК”М.” на наследниците на общия наследодател Г. К. е възстановено правото на собственост върху процесния имот - нива с площ от 3020 дка, находяща се в строителните граници на[населено място], м.”Т.”, представляваща имот пл. № 31 по кадастрални листове 1 и 2 от кадастралния план на[населено място]-Г. от 1957 г., а по сега действащия план за регулация на[населено място], м.”Г. – част от им. пл. № 7, попадащ в УПИ 1 за х. комплекс и трафопост кв. 97. В производството по ЗСПЗЗ правото на собственост на наследодателя е установено с емлячен регистър 766 от 06.02.92 г., като е установено, че на името на Г.К. е записана нива в м.”Т.” от 2 дка. Възоснова на приложен договор за делба с нотариална заверка на подписите от 29.11.47 г. е установено, че Г.К. е получил нива в м.”Т.” от 2.7 дка при съседи – Д. В., Я. М. и С. М.. Прието е, че имота, описан в договора за делба е идентичен с възстановения с решението на ОСЗ имот.

Като е възприел заключението на назначените съдебно технически експертизи съдът е приел, че по действащия регулационен план от 1994 г. имота попада в парцел, отреден за „Х. комплекс и трафопост”и че към постановяване на решението се намира в средата на автобаза – комплекс за паркиране, обслужване, почистване и ремонт на МПС. Прието е, че имотът попада върху асфалтирана площ и върху част от построени сгради върху частта от имот пл. № 7, които се ползват от ответника по касация – складова сграда, изградена през 1973 г., представляваща едноетажна масивна сграда с размери 11.96/6.30 м., височина 3 м., автомивка, състояща се от сграда със сондажен кладенец, сграда-склад, метален навес и каломаслоуловител. Прието е, че в имота има и канализация, отвеждаща отпадните води от автомивката към уличната канализация.

От правна страна съдът е приел, че в полза на касатора е постановено решение на ОСЗ, с която е възстановено правото на собственост върху процесния имот. Според въззивния съд касаторът не е доказал, че общият наследодател е бил собственик на имота към 1948 г., когато е образувано ТКЗС. Договорът за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 1947 г. не установява по безспорен начин правото на собственост върху имота в полза на общия наследодател. Съдът е изложил и доводи, че ищецът не се е позовал на придобивна давност като способ за придобиване правото на собственост от общия наследодател и поради това този придобивен способ не е обсъждан. По реда на косвения съдебен контрол съдът не е зачел решението на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост върху процесния имот и в полза на касатора, като един от наследниците на общия наследодател Г. К..

Съдът е изложил и доводи при хипотеза на установено право на собственост върху спорния имот в полза на общия наследодател към момента на образуване на ТКЗС за невъзможността собствеността на имота да се възстанови в реални граници, тъй като за времето от 1966 до 1973 г. върху него са изградени масивни сгради, които са част от цялостен комплекс за професионално обслужване и ремонт на моторни превозни средства. С оглед на това съдът е изтъкнал, че имота е променил предназначението си и е загубил качеството на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, при която не са въведени изисквания за законност на строителството.

Като е взел предвид изложените съображения съдът е направил решаващия извод, че ищецът не е доказал материалната си легитимация на собственик на процесния имот и предявения иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС е приет за неоснователен.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателя. Соченото основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато правният въпрос е разрешен в противоречие с така наречената задължителна практика на ВКС – това са тълкувателния постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗСВ от 1994 г., тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Жалбоподателят не се е позовал на противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС и поради това съдът намира, че не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото са цитирани решения на С. административен съд и решение на В. районен съд следва да се прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съобразно даденото тълкуване в т. 3-та от ТР № 1/2010 г. по т. гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Цитираното решение № 480/23.02.2009 г. по гр. дело № 6150/2007 г. на В. районен съд не е влязло в сила. А посочените решения № 151/01.08.2008 г. по кахд № 111/2008 г. на С. административен съд и решение № 364/19.11.2009 г. по гр. д. № 20095440100284 на същия съд са извън обхвата на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по първия правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на делото и разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. В случая разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ са достатъчно ясни и пълни и не се налага тълкуването им. По приложението на текста е постановена трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за изменение на законодателството и обществените условия.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението, а именно тече ли срока на придобивната давност и след внасянето на имота в ТКЗС, тъй като този правен въпрос не е разрешаван от въззивния съд. Правен въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните извода на съда по делото. Посоченият правен въпрос от жалбоподателя не е включен предмета на спора, нито е обусловил правните изводи на съда. Както се посочи този правен въпрос не е решаван от въззивния съд. Поради това не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

С оглед на изложеното касационно обжалване по поставените правни въпроси не следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от ГПК.

Като взема предвид изхода на спора съдът преценява, че в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 1200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска

касационно обжалване на решение от 06.04.2010 г. по гр. дело № 1042/2009 г. на С. градски съд по касационна жалба вх. № 37924/25.05.2010 г., подадена от А. Б. Г. от[населено място], [улица], със съдебен адрес[населено място], бул.”Х. С.” № 6, ет. 3, чрез адв.Б. П..

Осъжда

А. Б. Г. от[населено място], [улица], със съдебен адрес[населено място], бул.”Х. С.” № 6, ет. 3, чрез адв.Б. П. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], [улица] сумата 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение а настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: