О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 73

гр. София 28.02.2011 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия

З. А.

ч. гр. дело №

440

по описа за 2010

година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Г. В. К., чрез пълномощника Д. П. М. срещу определение № 5107 от 08.04.2010 г. по ч. гр. дело № 2981/2010 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважеиние частната жалба на Г. В. К. срещу определението от 22.12.2009 г. на С. районен съд по гр. дело № 5214/2009 г., като неоснователна.

Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.

В изложението към касационната частна жалба, поддържа, че въззивния съд е решил следните правни въпроси: 1. по приложението на чл. 109 ЗС - представлява ли основание за защита чрез иска по посочения текст и само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 2 от ТР № 31/06.02.1985 г. по гр. дело № 10/84 г. на ОСГК на ВС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 2. може ли искът по чл. 109 ЗС да бъде отрицателен установителен иск, 3. имат ли правен интерес ищците от предявяване на негаторен иск само...