Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар М. А. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от съдиятаС. С. по адм. дело № 10091/2021

Производството е по реда на чл. 208–228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Алрауи, гражданин на Ирак, чрез адв. В., против решение № 478 от 19.08.2021 г., постановено по адм. д. № 734/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу решение № 1918/07.07.2021 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат подробни съображения. Твърди се, че първоинстанционният съд не е ценил събраните по делото писмени доказателства, касаещи както личното положение на жалбоподателя с оглед приетата от него [религия], така и влошеното му здравословно състояние, поради което са били налице основанията по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут по други причини. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора с което административният акт да бъде отменен.

Ответникът – заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя актуална справка на ДАБ за положението в Ирак.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С молба вх. № 105450-3552/08.12.2020 г. в СДВНЧ – [населено място], Дирекция „Миграция“, чужденецът е поискал от властите в Р. Б. предоставяне на закрила.

На 21.12.2020 г. с кандидата е проведено интервю по глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в протокол с рег. №УП-16428/21.12.2020 г. В хода на производството Алрауи е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Използвал други имена на един фалшив финландски паспорт. Притежавал само иракско гражданство. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Не можел да представи документи за самоличност, защото националният му паспорт изтекъл, а шофьорската му книжка, лична карта и удостоверението му за гражданство били в Ирак. Имал издадени национален паспорт, шофьорска книжка, лична карта и удостоверение за гражданство от Ирак. На 27.08.2019 г. напуснал нелегално Ирак на път за Турция и останал около година в град Истанбул. След като тръгнали от град Истанбул с група от 15 души, влезли нелегално в България на 06.11.2020 г., през зелена граница. След това се качили на една кола и тръгнали към град София, но по пътя били арестувани от полицията. Посочил, че е разведен през 2016 г. и правата на детето били присъдени на майка му. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подал молба за закрила през 2015 г. във Финландия, където останал около четири години. В последствие пожелал доброволно да се върне в Ирак, защото му трябвал документ от развода и поради предстоящата операция на майка му. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, но в Турция бил задържан за около 10 месеца, защото направил опит да напусне страната с фалшив финландски паспорт. Не бил осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е [етнически произход]. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е [вероизповедание] от 2017 г. Имал семеен проблем поради това, че си сменил религията. Те го заплашвали с оръжие заради това. От Финландия се върнал в Ирак на 20.08.2019г. и само два дни след това отново решил да напусне Ирак през Кюрдистан. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Главно заради притесненията за живота си напуснал Ирак. В Ирак имал лични проблеми със семейството си, защото си сменил религията през 2017 г. Очаквал, че ще го приемат въпреки това, но напротив, след като се върнал на 20.08.2019г. от Финландия, още на другия ден станал скандал заради това. Брат му и част от другите роднини на съпругата му го заплашили с пистолет. Излязъл на улицата и там срещнал двама приятели, които му помогнали да отиде в Кюрдистан, а от там след няколко дни напуснал Ирак. През тези дни негови приятели го информирали, че семейството му и семейството на бившата му съпруга го търсят, за да го убият. Именно поради това не желаел да се връща в Ирак. Искал да живее нормално и спокойно в България. Имало заплаха, отправена лично към него, от семейството му и от това на бившата му съпруга. Братята му и бащата на бившата му съпруга го били. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход, защото там ще го убият неговите роднини. На въпроса защо подава молба за закрила в Р. Б. отговорил, че защото е християнска държава, в която иска да остане, пък и има здравословен проблем [диагноза].

С решение № 1918/07.07.2021 г., заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че административният акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК. Изложено е, че не се установява спрямо чужденеца да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Сочените от кандидата за убежище мотиви са свързани с изповядваната от него религия. От жалбоподателя не са били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител е сочил в интервюто, че е напуснал Ирак, тъй като след като сменил религията си не бил приет от семейството си и това на неговата съпруга. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход според съда не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Лицето не твърдяло в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие или да е било обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към друго вероизповедание е достатъчно основание за опасение от преследване. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, съдът е посочил, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. С оглед представените пред първоинстанционния съд медицински документи, касаещи здравословното състояние на чужденеца е преценено, че здравословното му състояние не е сред основанията за предоставяне на хуманитарен статут, дори в случаите, когато такова лечение не може да бъде осигурено в държавата по произход. Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е направил пълна и съвкупна преценка на установените факти по делото. Съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от данните по делото и по-конкретно от протокол от проведено интервю рег. № УП-16428/21.12.2020 (л. 42-43 от делото) на въпроса относно причините за напускане на държавата по произход Б. Алрауи е посочил, че е напуснал страната поради лични семейни проблеми и по подозрения, че семейството му и семейството на бившата му съпруга го търсят за да го убият. От останалите зададени въпроси от интервюиращия в тази насока може да се направи обоснован извод, че опасенията на оспорващия от заплаха за сигурността му и живота му се концентрират вътре в семейството. Същият не е бил задържан или арестуван от национални власти, срещу него не е било образувано съдебно производство по посочените причини.

В тази връзка неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че недържавният агент на преследване, а именно членовете на семейството му, които го заплашват с убийство поради обстоятелството, че по време на престоя си във Финландия е приел [религия], представлява кумулативната предпоставка по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

Следва да се има предвид, че условията при които нормативната уредба допуска предоставяне на статут на бежанец са специфични изчерпателно посочени в закона и не подлежат на разширително тълкуване. В чл. 8, ал. 3 от ЗУБ са посочени субектите, които извършват преследване по смисъла на закона и това са държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. От изложеното се налага извод, че членовете на семейството не попадат в хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗУБ които според закона следва да са извършили преследването.

Касационният жалбоподател сам посочва, че наказателният кодекс на Ирак не забранява транзицията от [религия] към [религия] или друга религия. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото актуална справка относно република Ирак, в която се посочва, че според иракската конституция всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и вярата, а последователите на всички религии са свободни да практикуват религиозни обреди и да управляват религиозни дарения и религиозни институции. Конституцията гарантира свобода от религиозна принуда и гласи, че всички граждани са равни пред закона, независимо от религия, сектата или убежденията си. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в случая не са били заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към друго вероизповедание е достатъчно основание за опасение от преследване. Не е без значение и обстоятелството, че касационният жалбоподател е променил религията си след напускане на страната по произход, т. е. не тя е била основание за напускане на Ирак, поради което изначално са липсвали основателни опасения от преследване в тази насока. Съобразно трайната практика на ВАС в тези случаи приемането на различна религия, в случая [религия], от граждани на страни от Близкия изток, сред които е и Ирак, следва да се възприема като личен акт, а дискретното практикуване на религиозни ритуали в страната по произход минимизира неблагоприятните възможни посегателства върху личността.

Последният касационен довод е свързан с твърдението за неотчетено от съда възможно приложение на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, с оглед обстоятелството, че в следствие на тежко заболяване към момента касационният жалбоподател се придвижва с инвалиден стол, а при евентуално завръщане в страната по произход няма да получи никаква подкрепа от държавата или членовете на семейството си. Доводът за липса на преценка от страна на първоинстанционния съд в тази насока е неоснователен.

Съобразно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Обосновано и правилно съдът е приел, че тези предпоставки не са налице.

С оглед представените пред административния съд множество медицински документи – касаещи експертизи за астматично състояние и влошено придвижване с оглед болки в крайниците са изложени обосновани доводи, че влошеният здравен статус не е сред основанията за предоставяне на хуманитарен статут, дори в случаите, когато такова лечение не може да бъде осигурено в държавата по произход.

По приложението на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ съдът е изследвал значението на решение на СЕС по дело № 542/2013 г. в което се посочва, че дадена държава-членка няма задължение, предвиждащо в посочената държава да се разреши пребиваването на чужденец, страдащ от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве, или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в държавата му на произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо лечение, без да е налице лишаване от грижи, което е причинено умишлено на този чужденец в посочената страна. В този смисъл са и насоките на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището. Липсата на персонал и адекватна инфраструктура за справяне с нуждите на хората с медицински проблеми не би отговаряла на изискванията за наличие на преследване или сериозна вреда, за да бъде идентифициран в съответствие с чл. 6 от Директива 2011/95 ЕС, освен ако лицето не е умишлено лишено от здравни грижи.

Решението като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 478 от 19.08.2021 г., постановено по адм. д. № 734/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. М. п/ Светослав Славов